„Вечерно време ще бъде светлина!“ (Захария 14:7)
Колко вдъхновяваща е мисълта за идващата слава! Как бихме се издигнали над нашите грехове, скърби и страдания — ако можехме да живеем под силата на „бъдещия свят!“ — ако вярата правеше по всяко време своя гигантски скок отвъд потискащата душата земя и помнеше по-светлата си съдба — ако можеше да стои на своя връх Пиша и да гледа над и отвъд мъглите и изпаренията на тази земя на сенки, и да съзерцава „по-добрата страна.“
Но, уви! въпреки себе си, крилете на вярата често отказват да се издигнат — духът унива — виновни страхове потискат — грехът замъглява и помрачава — Божиите провидения изглеждат намръщени — Божиите пътища са погрешно тълкувани — християнинът предава името си и съдбата си.
Но, „Вечерно време ще бъде светлина!“ Материалното слънце, което преминава през облаци и бурно небе, често залязва в легло от лъчисто злато! Така, когато слънцето на живота залязва, много лъчи светлина ще преминат през потъмнялото небе на паметта и много тайнствени действия на пустинята тогава ще предизвикат едно „Всичко е наред!“
Колко често присъствието и поддържащата благодат на Исус се усещат и признават особено в този час, а скърбите и съмненията се успокояват с Неговите нежни думи: „Не бой се! Аз съм! Не се страхувайте.“
Триумфално смъртно легло! Това не е безсмислена дума; окото е осветено със свято сияние, езикът със свято възторг, сякаш небесните арфи са върху него. Душа моя! нека такова вечерно време на живота бъде твое!
