О, мирът, който вечно тече
От Божиите мисли за Неговия собствен Син,
О, мирът от простото знание,
Че на кръста всичко бе извършено.
Мир с Бога — защото Христос на Небето
Е обект на вяра за мен;
Мир с Бога — Господ е възкръснал,
Праведността сега ме счита за свободен.
Мир с Бога — защото Христос е в слава:
Бог е справедлив и Бог е любов;
О, колко благословена е историята,
Че сме доведени при Бога горе!
Исусе, Спасителю, Те обожаваме,
Христе Божий, Помазанико!
Изповядваме Те Господ на славата,
Плодовете на победата Ти си спечелил.
А. П. Сесил (1841-1889)
Тези стихове, съставени от покойния лорд Адалберт Сесил, са били повтаряни от него на майка му на смъртното ѝ легло и са били използвани от Бога като средство за нейното обръщане.
Вероятно никой стих от Писанието не е бил проповядван от него повече от Йоан 5:24:
„Който слуша Моето слово и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот.“ (Йоан 5:24)
Преди няколко години тези думи донесоха мир на умиращ човек в една от нашите големи болници, чието име беше Андрю. Развълнувана от състрадание към страданието на своя пациент, медицинската сестра му прочете от Евангелието на Свети Йоан, и именно този стих Светият Дух използва, за да достигне до неговата разтревожена съвест. „Кажете на майка ми, че Христос ме спаси в единадесетия час. Мир! Мир.“ Думи, изречени от Андрю, преди да изгуби съзнание за последен път. Дълбоко развълнувана и обещала на пациента си, че ще се срещне с него на Небето, медицинската сестра продължи четири дълги години, сърцето ѝ изпълнено с безпокойство.
Един ден обаче, когато все още беше в съмнение и мрак, тя отиде да чуе проповедта на лорд Сесил и остана, за да поговори с него. Той изглеждаше неспособен да ѝ помогне, когато изведнъж, цитирайки ѝ същия текст, светлината озари и нейната душа, и тя самата „премина от смърт към живот.“
Неизвестен
