„Защото Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.“ Лука 19:10Ако човек, който не може да плува, падне в дълбока вода и вика за помощ, какво бихте направили? Да му хвърлите книга за пет лесни урока по плуване? Да му викате насърчение? Ами да скочите във водата и да извикате: „Само ме погледни, братко! Следвай моя пример! Ще те науча как да плуваш и да се спасиш!“ Не бихте направили такова нещо! Този давещ се човек няма нужда от уроци по плуване. За това е твърде късно! Това, от което се нуждае, е спасител, който ще дойде при него в отчаяното му състояние, ще се наведе, ще го издигне и ще го избави от лапите на смъртта.
Същото е и с духовното състояние на човека. Библията казва, че „всички са съгрешили“ и че „заплатата на греха е смърт“. Всеки, роден в този свят, е паднал в грях и в неговата лепкава прегръдка е обречен на унищожение. Единственото средство за избавление трябва да бъде чрез „Спасител“, който се навежда с благодат и избавя нуждаещата се душа от осъждение. Невъзможно е човек да се научи да „спасява себе си“. Да дава всичко от себе си няма да помогне, а следването на примера на другите е безполезно. Това, от което се нуждае, е Спасител.
Колко благодарни трябва да бъдем тогава, че „Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото“ (Лука 19:10). Той избавя всички, които Му се доверяват за своето спасение. Дори както давещият се човек трябва да се отпусне и да спре да се бори в ръцете на своя спасител, ние трябва да направим същото с този Спасител, Господ Исус Христос.
„Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш“ (Деяния 16:31)
