„Мир ви оставям; Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои.“ (Йоан 14:27)
„Ти ще го пазиш в съвършен мир — чийто ум е устремен към Теб.“ (Исая 26:3)
„Съвършен мир!“ Какво благословено постижение! Душо моя! Твое ли е то? Сигурен съм, че не е — ако го търсиш в един тленен свят, или в тленното създание, или в тленното ти аз. Въпреки че имаш всичко, което светът би нарекъл завидно и щастливо, освен ако нямаш мир в Бога и с Бога — всичко останало е недостойно за името — фалшиво нещо, което първият дъх на несгоди ще разбие, а часът на смъртта ще унищожи напълно!
Съвършен мир! Какво е то? Това е мирът на прошката. Това е мирът, произтичащ от чувството за примирен Бог чрез кръвта на вечния завет — сладко почиващ на гърдите и делото на Исус — поверявайки цялото си вечно същество на Него.
Душо моя! Укрепи се в Бога, за да бъде този благословен мир твой. Опитал си света. Той те е измамил. Опора след опора от земното скеле се е поддала, разклатила се е и е паднала! Твоят Бог някога правил ли е така? Ах! Този фалшив и фалшив светски мир може да е добър за деня на просперитет на света. Но изпитай го в часа на скръбта; и какво може да направи за теб, когато е най-необходим? От друга страна, какво, ако нямаш друго благословение на земята, което да наречеш свое? Ти си наистина богат — ако можеш да погледнеш нагоре към Небето и да кажеш с непретенциозна усмивка: „Аз съм в мир с Бога.“
