„В сянката на ръката Си ме скри; направи ме полирана стрела и ме скри в колчана Си.“ (Исая 49:2)
„В сянката“ – всеки от нас трябва да отиде там понякога. Блясъкът на слънчевата светлина е твърде ярък и очите ни се нараняват. Скоро те не могат да различават фините нюанси на цветовете или да оценяват неутралните тонове, като сенчестата болнична стая, сенчестата къща на скръбта или сенчестия живот, от който слънчевата светлина е изчезнала.Но не се страхувайте! Това е сянката на Божията ръка. Той ви води и има уроци, които могат да бъдат научени само там, където Той води.
Фотографията на Неговото лице може да бъде проявена само в тъмната стая. Но не предполагайте, че Той ви е отхвърлил. Вие все още сте „в Неговия колчан“. Той не ви е изхвърлил като нещо безполезно.
Той просто ви държи наблизо, докато дойде моментът, когато Той може да ви изпрати бързо и уверено на някаква мисия, която ще Му донесе слава. О, сенчест, изолиран, помни колко тясно е свързан колчанът с воина. Той винаги е лесно достъпен за ръката му и ревниво защитен.
В някои области на природата сенките или тъмнината са местата на най-голям растеж. Красивата индианска царевица никога не расте по-бързо, отколкото в тъмнината на топла лятна нощ. Слънцето изсушава и навива листата в палещата светлина на обяд, но щом облак скрие слънцето, те бързо се разгъват. Сенките предоставят услуга, която слънчевата светлина не предоставя. Звездната красота на небето не може да се види в своя пик, докато сенките на нощта не се плъзнат по небето. Земите с мъгла, облаци и сянка са буйни със зеленина. Има и красиви цветя, които цъфтят на сянка, които никога няма да цъфтят на слънце. Цветарите вече имат своите вечерни иглики, както и своите утринни слави. Вечерната иглика няма да се отвори на обедното слънце, а разкрива красотата си само когато сенките на вечерта стават по-дълги.
Ф.Б.М.″
