„Уповавайте Му се винаги, люде; изливайте сърцата си пред Него; Бог е наше прибежище“ (Псалм 62:8).Давид, който е написал тези думи, е знаел добре колко сигурно убежище е бил Бог за него във времена на стрес и буря. Ако си спомним само един случай, ще видим как той е доказал това. В Сиклаг той се е уповавал само на Бога и не Го е намерил за недостатъчен. Градът на Давид е бил изгорен, имуществото му е било откраднато, близките му са били отведени в плен, последователите му са говорели да го убият с камъни. Какво е можел да направи? Къде е можел да се обърне? „Давид беше много притеснен... но Давид се насърчи в Господа, своя Бог“ (1 Царе 30:6).
Обстоятелствата едва ли биха могли да бъдат по-тревожни, бъдещето наистина е било заплашително, но Давид е познавал Бога, Който го е призовал на Своя служба, и е уповавал сърцето си на Него.
Уповавайки се на Йехова, сърцата са напълно благословени, Намирайки в Неговото обещание съвършен мир и покой.
И Йехова-Бог се е намесил от името на Давид, и „Давид възвърна всичко“, и много „плячка“ също е паднала на неговия дял.
Така е било винаги с онези, които се боят от Господа. Той се грижи за Своите. „Във всички поколения“ Той е бил тяхно „жилище“. „От вечност до вечност“ Той е Бог (Псалм 90:1-2).
И Той е Този, Който е казал: „Никога няма да те оставя, нито ще те изоставя.“ Отговаряйки на Неговите утешителни думи, можем смело да кажем: „Господ е мой помощник и няма да се страхувам какво ще ми направи човек“ (Евреи 13:6). Благословен разговор е това!
Нашият Бог се радва на нашето доверие в Него. Това е, което Давид изразява в Псалм 31:19: „О, колко голяма е Твоята благост, която си запазил за онези, които се боят от Теб; която си извършил за онези, които се уповават на Теб пред синовете човешки.“ Той запазва Своята благост за тях, Той работи за онези, които намират убежище в Него пред очите на безбожните наоколо.
