През онази нощ Господ се яви на [Исаак]. (Битие 26:24)
Беше същата нощ, когато Исаак отиде във Вирсавее. Мислите ли, че това откровение от Бога е било случайно? Мислите ли, че времето му е било случайно? Вярвате ли, че е можело да се случи всяка друга нощ, както и тази? Ако е така, вие сте дълбоко заблудени.
Защо дойде при Исаак нощта, когато достигна Вирсавее? Защото това беше нощта, когато той достигна покой. В старата си земя той беше измъчван. Имаше цяла поредица от дребни кавги за собствеността върху незначителни кладенци. Няма нищо като малките притеснения, особено когато са много. Заради тези малки притеснения, дори след като раздорът приключи, мястото пазеше лоши спомени за Исаак.
Затова той беше решен да напусне и да търси промяна на обстановката. Той разпъна шатрата си далеч от мястото на предишния си раздор. Точно същата нощ дойде откровението. Бог му проговори, когато нямаше вътрешна буря. Той не можеше да говори на Исаак, когато умът му беше разтревожен.
Божият глас изисква тишината на душата. Само в тишината на духа Исаак можеше да чуе как дрехите на неговия Бог се докосват до него. Неговата тиха нощ стана негова сияйна нощ. Душо моя, размишлявала ли си над тези думи: „Утихнете и знайте“ (Псалм 46:10)? В часа на бедствието не можеш да чуеш отговора на молитвите си.
Колко често отговорът изглеждаше, че идва много по-късно! Сърцето не чу отговор в момента на своя плач, своя гръм, своето земетресение и своя огън. Но щом плачът спря, щом настъпи тишината, щом ръката ти се въздържа да чука на желязната порта и щом загрижеността за други животи проби трагедията на собствения ти живот, дългоочакваният отговор се появи.
Трябва да почиваш, о, душо, за да получиш желанието на сърцето си. Забави биенето на сърцето си заради грижите за личното си благополучие. Постави бурята на индивидуалните си проблеми на Божия олтар на ежедневните изпитания и същата нощ Господ ще ти се яви. Неговата дъга ще се простира над отстъпващия потоп и в тишината си ще чуеш вечната музика.
