Как нашите дела стават добри
„И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго правите, всичко правете за Божия слава.“ 1 Коринтяни 10:31 (NIV)
Една приятелка, чиято къща често посещаваме, има малка пластмасова табелка на кухненския си плот, която гласи:
Само един живот, скоро ще отмине; Само това, което е направено За Христос, ще остане.
Табелката е подходящо поставена там, където тя служи на Господа, докато приготвя храна за семейството си, почиства след тях и по друг начин се грижи за ежедневните им нужди. Когато съдовете се донесат до мивката след хранене, тази малка табелка стои точно сред тях, за да й напомня, че дори най-незначителните задачи придобиват неизмеримо значение, когато се вършат за Господа. Но както ни напомня горният стих, ние трябва съзнателно и непрекъснато да ги вършим за Негова слава, а не за наша собствена.
В наши дни много се говори за търсенето на смисъл – да правим нещо стойностно с живота си. Работя с някои наистина отдадени Божии служители, които прекарват дните си в отпечатване на трактати, опаковането им за изпращане по пощата и пакетирането им за товарни пратки за страни от третия свят. Един посетител, наблюдавайки тези повтарящи се задачи, коментира колко скучни трябва да са те. Нейните думи ми напомниха за тази табелка на кухненския плот на моята приятелка. Всяка работа – независимо дали е хранене на семейство, или отпечатване на духовна храна за гладни души по света, или да си лекар, учител, механик, фермер или каквото и да е – придобива трайно значение само ако е направена за Христос. В противен случай е просто „дърво, сено или слама“ (1 Коринтяни 3:12).
Павел ни казва как да възвисим незначителните задачи от ежедневието – независимо дали като господари или слуги, независимо дали у дома или на работното място – когато пише: „Каквото и да правите, работете от сърце, като за Господа, а не за човеци, понеже знаете, че ще получите наследство от Господа като награда. На Господа Христос служите“ (Колосяни 3:23-24). Правете това и животът ви ще бъде по-богат както сега, така и във вечността.
