„Утешавайте, утешавайте народа Ми, казва вашият Бог.“ (Исая 40:1) Божият народ е склонен да се обезсърчава поради трудността на пътя. В горчивината на духа си те често са склонни да казват, с отчаяния Сион: „Господ ме е изоставил!“ Или с неверния пророк: „По-добре е за мен да умра, отколкото да живея!“
Но християнинът има и своите утехи, и те са „силни утехи“. „Тихият тънък глас“ се смесва с урагана и бурята. Храстът гори с огън – но великият Бог е в храста, и затова той е неразрушим!
„Господ е жив, и благословен да бъде моята скала; и да бъде възвишен Богът на моето спасение!“ Земните утехи могат да помогнат да се изсуши една сълза – но друга сълза е готова да потече. Бог изсушава всички сълзи. Няма нужда в болящите празноти на сърцето – която Той не може да задоволи.
Дали е милост да прости? Мога да погледна нагоре към трона на Всевишния Бог – и да видя Святост и Праведност, Справедливост и Истина, всички навеждащи се, в ликуваща хармония, над моята разрушена душа, възкликвайки: „Това е вярно слово и достойно за всяко приемане, че Исус Христос дойде на света да спаси грешници!“ Дали е благодат да помогне? Мога да погледна нагоре към същия този трон и да видя, седнал на него, Велик Първосвещеник – не, могъщ Принц, имащ власт с Бога и преуспяващ – молитва без прекъсване, издигаща се от устните Му в полза на Неговия народ!
Когато Сатана се стреми „да ги пресее“ – Неговата поддържаща сила ги защитава. Когато изкушението ги напада в техните земни конфликти – истинският Моисей на планината, с ръце, които никога не „отежняват“, ги прави „повече от победители!“ Когато изпитанието заплашва да ги събори, Той се идентифицира със страдащите – Той посочва Своите собствени скърби, за да им покаже колко леки са най-тежките земни скърби. Дори над мрачните порти на гроба Той може да напише: „Блажени са мъртвите, които умират в Господа!“ Само Той е почувствал същносттана Смъртта. Неговият народ вижда само „ сянката“. Той я прави Долина на Ахор, през която „двамата съгледвачи“, Вяра и Надежда, донасят обратно Ешколски залози за истинската Обетована земя!
Читателю, уморен ли си сега или отчаян? Някой кръст тежи ли ти – някое изпитание те потиска ли – някой трън в плътта те разкъсва ли силно? Бъди спокоен! Той ще направи Своята благодат достатъчна. Ако Той те е примамил в пустинята – това е, за да ти говори утешително. Той има противоотрова за всяка скръбна гръд – балсам за всяка рана – утеха за всяка болка – успокоение за всяка сълза.
Когато тревогата беше голяма в мен – Твоята утеха донесе радост на душата ми.
И в мир ще легна, и ще спя, защото Ти единствен, Господи, ме караш да живея в безопасност! (Псалм 4:8)
