Искам да завърша добре; искам да спечеля това състезание Все още разчитайки на... Неговата удивителна благодат. Искам последните ми няколко мили да свидетелстват, че Бог никога не се проваля. Не искам да падна толкова близо до финала – Искам да завърша добре!
Думите в тази песен, използвани с разрешение от Стив и Ани Чапман, изразяват интересен момент, за който повечето от нас, по-възрастните християни, вероятно не мислим много, въпреки че би трябвало. Само защото може да сме вървели близо до Господа доста години, няма гаранция, че няма да се подхлъзнем и да паднем в изкушение или дори да се отклоним. Този припев трябва да бъде молитвата на всеки от нас, които сме по-възрастни.
Вярващите с деца редовно молят [усърдно питат] Господа техните малчугани да не се отклоняват от пътищата на възпитанието си и да не изоставят Спасителя. Това е напълно правилно и уместно. Освен това, би било чудесно да чуем християнски деца, млади и стари, да се молят за родителите си и за по-възрастните от местната църква. Тази важна молба трябва да бъде отправена, търсейки ние, които сме възрастни, да не се отклоняваме, след като сме вървели по тесния път много години – дори десетилетия.
Тъжни преживявания
Тъй като се наслаждавахме на служението и примера на един старейшина в събранието в продължение на много години, боли да го виждаме сега: в света, материалистичен, разведен и неверен преди раздялата и оттогава. Друга двойка, по-млада, която израсна в християнска среда и беше добре утвърдена във вярата, се ожени щастливо и започна да споделя любовта си към Христос заедно. Но сега те живеят разделени, вече не „ходят достойно за Господа, за да Му угодят във всичко, като принасят плод във всяко добро дело и растат в познанието на Бога“ (Колосяни 1:10 KJV). И това не е нещо ново; тъжните истории могат да продължат за много други.
Библейски пример
Като само един пример от многото в Писанията, разгледайте Езекия. Той може да бъде намерен в аналите на светската и библейската история като велик цар. Възпитан от благочестива майка, той започва като верен последовател на своя Бог и прави това, което е правилно в очите на Господа (4 Царе 18:2). Той следва примера на своя прародител, цар Давид, който е „поставил летвата“ като човек по Божието сърце (Деяния 13:22). Могъщите дела на Езекия в преструктурирането на храмовото поклонение, отвръщането на народа му от идоли и застъпничеството за своя Господ са били чудесно примерни [похвални]. Неговата непоколебима вяра в Бога спасява града му от унищожение (2 Летописи 32:1-22) и плачът му пред Всемогъщия му позволява да се възстанови от смъртоносна болест (4 Царе 20:1-11).
Божието Слово показва, че Езекия е устоял добре, като е угодил на Бога. То записва многото постижения на този велик цар (4 Царе 20:20) и възвишените почести, които народът му е отдал при смъртта му: „И Езекия заспа с бащите си, и го погребаха в най-главните от гробниците на синовете на Давид; и цяла Юда и жителите на Йерусалим му отдадоха почит при смъртта му“ (2 Летописи 32:33). Можем да разпознаем вярата, смирението и постиженията на този велик човек през първата половина на царуването му. Въпреки това, изглежда, че когато погледнем последните му петнадесет години, той не е завършил добре.
Нека Писанията говорят по този въпрос. След възстановяването от болестта му, 2 Летописи 32:25 записва:
Но Езекия не отвърна според благодеянието, което му беше сторено; защото сърцето му се възгордя.
Обсипан с похвали за това, което Бог беше направил (за изцелението му, както и за това, че накара слънцето да се върне назад), той беше изпитан от Господа, за да се види какво има в сърцето му. Той се провали на изпитанието – очевидно стана „самодостатъчен“ през по-късната част от живота си (4 Царе 20:12-19; 2 Летописи 32:27-29). Въпреки че Бог му беше дал толкова много, изглежда, че той си приписа незаслужени заслуги за това, което Господ беше направил за него. Светият запис показва, че: „той си направи съкровищници за сребро, и за злато, и за скъпоценни камъни, и за подправки, и за щитове, и за всякакви приятни скъпоценности; складове също за увеличаване на жито, и вино, и масло; и обори за всякакви животни, и кошари за стада. Освен това той си осигури градове, и притежания от стада и добитък в изобилие.“
Хората, които се спъват, дават лош пример на децата си
През последните си петнадесет години Езекия стана баща на детето, което щеше да царува след него, син, който стана един от най-нечестивите царе на Юда. Дали Манасия е получил пример да пренебрегва – или направо да отхвърля – Бога на бащите си от нечестива майка и горд баща? Достатъчно трудно е за благочестивите родители да видят децата си да се отклоняват – колко ужасно трябва да е за отклоняващите се вярващи, когато техният собствен пример причинява бунта на потомството им. Независимо дали в дните на Езекия или сега, резултатите неизбежно са същите.
„Господи, моля Те, пази ни, за да можем да завършим добре!“
Загрижеността за тези от нас в пенсионна възраст е следната: Все още можем да не успеем да се запазим в грижата на Този, Който действа в нас както да желаем, така и да вършим Неговата добра воля (Филипяни 2:13). Подобно на Езекия и подобно на някои от нашите съвременници, можем да паднем близо до финалната линия. Нашата молитва трябва да бъде – с други, които се молят и за нас, по-възрастните – да можем, за слава на Господа, да останем близо до Спасителя, да бъдем благословение за другите и, преди всичко, да можем „да завършим добре.“
