Християнски живот
„Вие сте явно Христово писмо“ С Божията помощ бихме искали да разгледаме някои от специалните опасности или обсаждащи грехове, на които са податливи младите християни (и старите също), и по отношение на които може да е полезно да видим какво казва Писанието. „Да бъдеш предупреден, означава да бъдеш въоръжен“ и тези статии са написани с искрена надежда и молитва, че могат да бъдат практически използвани за посочване и предпазване на някои от онези грехове и провали, които толкова често съсипват иначе последователния живот и нанасят укор на името на Христос. Светът ни съди по нашите действия в малките неща – не по количеството познания за библейските принципи, а по тяхното прилагане в ежедневието.
Част 1 – Завист
Нека сега разгледаме накратко примерите за този опасен грях, които са записани за наше поучение (1 Коринтяни 10). Казвам опасен, защото ще видим, че такъв е неговият характер.
Първият пример е този на Каин. Той, виждайки, че приношението на брат му е прието (бидейки с кръв), докато неговото е отхвърлено, завидя на брат си; това доведе до гняв, това до омраза, а това до УБИЙСТВО; и в 1 Йоан 3:12 този случай е даден като изрично предупреждение за нас като християни.
Следващата илюстрация, която можем да вземем, е в Битие 26:14. Филистимците завидяха на земното благоденствие на Исаак, точно както Каин завидя на духовното благоденствие на Авел (виж Еклесиаст 4:4). Тяхната завист беше показана чрез ЗЛОБА (ст. 15).
Продължаваме към синовете на Лаван (Битие 31:1), които завидяха на Яков; Лаван също се изпълни с ГНЯВ срещу него, въпреки че Бог не му позволи да го покаже (Битие 31:2, 24). Заслужава да се отбележи, че въпреки че Исаак и Яков бяха завиждани за богатството си, не намираме, че Авраам (въпреки че беше също толкова богат) някога е бил, факт, който говори много за неговия характер. Следващият пример е този на братята на Йосиф в Битие 37:11; и резултатът е, първо те го съблякоха и го хвърлиха в яма да загине, а след това го продадоха в робство за двадесет сребърника, действия, които можем да характеризираме само като ИНТЕНЗИВНА ЖЕСТОКОСТ, произтичаща единствено от завист.
Сега преминаваме към Числа 11:28, 29, където намираме първия случай на завист у Божие дете. Исус Навин е един от последните, в които бихме очаквали да намерим това зло, но семето, уви, е във всички наши сърца; и всъщност намираме Исус Навин тук да се опитва да ПРЕЧИ НА БОЖИЕТО ДЕЛО, воден от този страшен и опасен дух. Справедливо е обаче да добавим, че е възможно завистта да не е била заради него самия, а заради Моисей, чийто слуга е бил. Трябва обаче само да продължим към следващата глава, за да намерим несъмнен случай на завист, не у кой да е, а у Аарон, първосвещеника, и също у Мириам. Те не харесваха нарастващата близост на Моисей до Бога и разликата в начина, по който Господ говореше на него и на тях; и завистта ги накара да ПРЕЗИРАТ БОЖИЯ СЛУГА. Господ обаче не остави Моисей да води собствените си битки, защото Мириам стана прокажена, бяла като сняг. Грехът на Корей, който последва плътно в глава 16, също беше изцяло подтикнат от завист (Псалм 106:16) и доведе до още по-ужасни последици. Завистта в този случай доведе Корей, Датан и Авирам до страшни ЛЪЖИ срещу и ХУЛЕНЕ на Моисей и Аарон (Числа 16:13-14) и им донесе най-ужасяваща смърт (ст. 32), толкова бърз беше Бог да ги накаже за греха им.
Завистта води до убийство
Нека сега преминем към Саул в 1 Царе 18:8. Завистта тук изглежда обзема Саул толкова страшно, че придобива пълна власт над него, карайки го три пъти да СЕ ОПИТА ДА УБИЕ Давид.
На някой, който не знае колко бързо и фатално действа отровата на завистта, изглежда почти невероятно, че поради толкова тривиална причина Саул е могъл да се опита да убие точно този, който току-що е избавил Израел. И все пак съм сигурен, че няма никой от нас, който да знае нещо за собственото си сърце, но да не може да проследи семената на големи престъпления в чувствата, подтикнати от завист. В Езекиил 35:11 намираме в случая с Едом, че завистта води до ОМРАЗА. В случая с Даниил (6:3-4) е, мисля, ясно, че завистта е подтикнала президентите и князете към техния жесток курс, който не може да бъде наречен нищо друго освен ЗЪЛ и БЕЗСКРУПУЛЕН. Сега преминаваме към най-страшното нещо, което завистта някога е извършила, в Марк 15:10. Исус, Божият Син, беше предаден на Пилат, от нещастното, мизерно чувство на завист, което беше изяло всичко, което беше дори човешко в сърцата на изповядващите се Божии служители, главните свещеници. Тук завистта ги накара да РАЗПЪНАТ ХРИСТОС.
В Деяния 13:45 намираме същия ужасен грях, който води евреите чрез омраза към успеха на евангелието до ЛЪЖИ и БОГОХУЛСТВО; а в глава 17:5, подобна група, водена от същите чувства, беше виновна за БУНТ и НАСИЛИЕ!
Греховете, до които води завистта
Нека сега просто обобщим от малкото примери, които сме избрали, престъпления, които всъщност са записани в Словото, като извършени чрез греха на завистта. Видяхме, че чрез ЗАВИСТ Христос беше разпънат – Авел беше убит – Йосиф и Давид почти убити – че тя доведе в различни моменти до омраза – зло и безскрупулно поведение – лъжи и богохулство – бунт и насилие – възпрепятстване на Божието дело – презрение към Божиите служители – лъжи и хулене – злоба – гняв – и интензивна жестокост.
Със сигурност, сега, когато разкрихме част от ужасната форма на този порок от Писанието, нашите читатели трябва да потръпнат при мисълта, че коренът на всички тези престъпления се крие в сърцата им. Яков не се колебае да каже, че завистта е корен на всяко зло дело (3:16). Тя е по-лоша от гняв или ярост; никой не може да устои пред завистта (Притчи 27:4). Тя възпрепятства растежа в благодат (1 Петър 2:1-2); е доказателство за плътско мислене (1 Коринтяни 3:1-3); тя е едно от делата на плътта (Галатяни 5:21); и едно, на което нашите духове са особено податливи (Яков 4:5), произвеждана от благоденствието и добрите дела на другите (Еклесиаст 4:4), а също и от спорове и препирни (1 Тимотей 6:4). Сега да бъдеш предупреден, означава да бъдеш въоръжен. Никога да не даваме място на дявола, като позволяваме на завистта да покълне и да се развие в сърцата ни; но винаги да пресичаме първите изблици на завистлив дух.
Лек за завистта
Стремете се да се радвате на благоденствието на другите; стремете се да бъдете безкористни, защото в крайна сметка завистта е само форма на егоизъм. Търсете доброто на другите, а не своето. Разгледайте Апостола и Първосвещеника на нашата изповед – Христос Исус – Който не беше завистлив като Адам (Филипяни 2), но се изпразни (букв.) и завърши живот на самоотричане на кръста.
Задайте си въпроса: ще позволя ли за момент в сърцето си чувството на завист, чувство, което подтикна разпъването на моя Господ?
Няма как да се каже до каква степен може да бъде доведено дори Божие дете, което веднъж доброволно позволи това чувство. То расте толкова бързо, че от самото начало да завиждаме на успеха, благоденствието и положението на друг, скоро можем да започнем да го мразим и след това да кроим заговор срещу него.
Както с гордостта, така и със завистта; нейната най-ужасна и смъртоносна форма е, когато се прикрива под булото на ревност за Господа и под това или някакво друго религиозно прикритие търси злото на друг. О, какво разобличаване на всички такива действия ще се случи пред съдийския престол на Христос!
Стремете се, възлюбени читателю, да бъдете чисти поне от този порок, след страшните предупреждения, които Божието Слово ни е дало (помнейки особено, че това е един от петте гряха, които възпрепятстват нашата любов към самото Божие Слово [1 Петър 2]). Истинското занимание с Христовата слава и интереси вместо с нашите собствени, ефективно, макар и несъзнателно, възпира не само този, но и много други грехове. Само егоистът е завистлив. Слугата, който може наистина да каже, като своя господар: „Аз не търся Моята собствена слава“, със сигурност е освободен от духа на завист.
Нека Господ ни пази от този грях, който, уви, съвсем не е рядък както сред млади, така и сред стари вярващи.
