Следване на Христос: Приемане на отхвърляне и страдание

Нека видим, че не се свиваме от чашата и кръщението на нашия Учител. Нека не твърдим, че се наслаждаваме на ползите, които Неговият кръст осигурява, докато отказваме отхвърлянето, което този кръст включва. Можем да бъдем сигурни, че пътят към царството не е осветен от слънцето на благоволението на този свят, нито е посипан с розите на неговото благоденствие. Ако един християнин напредва в света, той има много причини да се опасява, че не върви в компанията на Христос.

„Ако някой Ми служи, нека Ме следва; и където съм Аз, там ще бъде и Моят служител.“ Каква беше целта на земната кариера на Христос? Беше ли това издигната, влиятелна позиция в този свят? В никакъв случай. Какво тогава?

Той намери Своето място на кръста, между двама осъдени злосторници.

„Но“, ще се каже, „Бог беше в това.“ И все пак и човекът беше в това; и тази последна истина е това, което неизбежно трябва да осигури нашето отхвърляне от света, ако само останем в компанията на Христос.

Общуването с Христос, което ме въвежда в небето, ме изхвърля от земята; и да говоря за първото, докато не знам за второто, доказва, че нещо не е наред. Ако Христос беше на земята сега, какъв би бил Неговият път? Накъде би водил? Къде би завършил? Бихме ли искали да вървим с Него? Нека отговорим на тези въпроси под острието на словото и под окото на Всемогъщия; и нека Светият Дух ни направи верни на един отсъстващ — отхвърлен — разпнат Учител.

Човекът, който ходи в Духа, ще бъде изпълнен с Христос; и, бидейки изпълнен с Него, той няма да бъде зает със страданието, а с Този, за Когото страда. Ако окото е фиксирано върху Христос, страданието ще бъде като нищо в сравнение с настоящата радост и бъдещата слава.″ }