От: Е.С.Н.
„Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека взима кръста си всеки ден и нека Ме следва“ (Лука 9:23).
„Който не взима кръста си и не Ме следва, не е достоен за Мен“ (Матей 10:38).
„Който не носи кръста си и не идва след Мен, не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:27).
„Ако някой Ми служи, нека Ме следва“ (Йоан 12:26).
Колко малко някои от нас знаят за това, и все пак, ако сърцата ни са истински привързани към Христос, със сигурност не бива да се отдръпваме или да се свиваме от пътя, който Той поставя пред нас. Това означава печалба, несъмнено, в това, което е трайно и вечно, дори ако тук означава загуба. Това означава близост до Този, Който е водил пътя, съзнателната подкрепа на Неговата ръка в трудностите, които със сигурност ще срещнем; и макар естествено да се свиваме от проблеми и да се страхуваме от бъдещето, все пак, ако сме изпитали донякъде какво е да имаме Неговата компания в изпитанието, не бихме искали да сме без нея.
За този, който осъзнава какво означава смъртта на Господ Исус Христос, не само за греховете му, но и за избавление от този настоящ зъл свят, този свят става „долината на смъртната сянка“: дълбоката, тъмна сянка на Неговата смърт, лежаща върху всичко, което светът е и може да предложи, за да привлече сърцата ни; все пак той може радостно да възкликне: „Няма да се боя от зло, защото Ти си с мен; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.“
Кръстът означава смърт – нямам предвид смъртта на тялото, а смърт за всичко, в което нашата воля действа – и не можем да се справим с това със собствени сили; напротив, това означава, че нямаме такива. Всичко, което можем да направим, е да Му подадем ръка с просто детско доверие, гледайки към Него там, където е в славата на възкресението. Колкото повече Го познаваме, със сигурност толкова повече можем да се доверим на Неговата любов по отношение на нашите обстоятелства, по отношение на всичко. Понякога се страхуваме от последствията от пълното Му следване, но трябва да се доверим на Неговото любящо сърце да направи най-доброто за нас и да имаме увереност, че Той няма да ни позволи да бъдем изкушавани повече, отколкото можем да понесем.
О, нека не Му даваме второ място; нека Той бъде пръв и всичко. Ние сме Негови, оставени тук, за да бъдем за Него. Нека не Го опозоряваме и не наскърбяваме сърцето Му с нашата студенина, половинчатост и светскост, но нека се стремим да ходим достойно за Този, на Когото принадлежим, Който ни обича толкова съвършено и би ни привлякъл с тези връзки на любов.
О, дано чуем отново Неговия глас на любов: „Следвай Ме ти.“
Нека Господ използва този брой на ***
