„Исус, като ходеше край Галилейското езеро, видя двама братя... И им каза: „Елате след Мен и Аз ще ви направя ловци на човеци.“ И те веднага оставиха мрежите си и Го последваха.“ Матей 4:18-20
Те не попитаха: „Лесно ли е? Добре ли се плаща? Бъдещето ни осигурено ли ще бъде?“ Те веднага оставиха работата си и последваха Исус. Окуражаващо е да видим, че избраните от Христос ученици са били обикновени хора, които е трябвало да работят за прехраната си. Той не е избрал група от богати или учени последователи като примери, които да следваме, а хора от скромни слоеве на обществото. Христос може да използва прости и смирени души, както и други, когато животът им е напълно отдаден на Неговата служба.
Христос не ни поставя някаква огромна задача, изискваща голям талант, много пари или социално влияние, когато ни моли да станем Негови ученици. Изпитанието на нашата любов към Него е по силите на най-бедните и най-слабите. Неговите овце и агнета са навсякъде около нас. Всичко, което трябва да направим, е да дадем каквото можем от нашето време, талант, сила и обич, за да им служим и да ги храним.
Ако Христос е на първо място в живота ни, останалото става лесно. Тогава с радост даваме, вместо да вземаме, защото знаем, че това Му е угодно. Не ни е трудно да служим на другите, защото всъщност служим на Него. Човекът, който винаги дава, харчи, съчувства и обича заради Христос, не може да не бъде привлекателен, защото тези, на които се помага, ще виждат отвъд слугата към неговия Господ.
Няма по-голяма чест и радост за Христовите ученици от това да бъдат използвани от Него, за да отразяват Неговия образ, макар и слабо и несъвършено. Но за да бъдем полезни, когато Той ни призове, животът ни трябва да бъде погълнат от любов, която е по-голяма от всичко, което този свят може да предложи.
