Речниците определят ученика като някой, който следва учител. Но Новият завет изглежда се фокусира върху това, от което ученикът е призован да се откаже, за да следва своя Учител. Матей се отказа от доходоносна работа като бирник. Петър и Андрей напуснаха риболовния си бизнес. Яков и Йоан оставиха мрежите си, лодката си и баща си. Те се отказаха от тези неща, за да следват Исус. Ученичеството изисква готовност да се откажем от работа, задължения и дори семейни връзки, за да се присъединим към Господа (Матей 4:18-22; Матей 9:9). Но понякога изисква да се откажем от още повече.
Господ завърши разговор с един богат млад управник с тези думи: „Продай всичко, което имаш... Тогава ела и Ме следвай.“ Този млад човек си отиде „много натъжен“, защото не можеше да се раздели с големите си притежания. (Лука 18:22-23 NIV). Ученичеството също така изисква готовност да се откажем от многото си притежания и от егоизма, който ни държи привързани към тях. Господ каза на Своите ученици: „Ако някой иска да дойде след Мен, той трябва да се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме следва“ (Матей 16:24). Едно е да се откажем от професии, взаимоотношения и дори от ценните си притежания; съвсем друго е да се отречем от себе си.
Петър трябваше да научи урока за отричането от себе си по трудния начин. Азът все още беше много очевиден, когато той се хвалеше: „Господи, готов съм да отида с Теб в затвора и на смърт.“ Но под натиска да бъде идентифициран с преследвания Христос, той направи точно обратното на това, което гордо обяви – и точно това, което Господ предсказа: „Петре... Ти три пъти ще отречеш, че Ме познаваш“ (Лука 22:34).
Всички, които твърдят, че Исус е техен Спасител, са ученици. Но колко от нас са научили напълно даването и вземането на ученичеството? Подобно на Петър, ние гордо обявяваме, че сме установили връзка с Христос. Но колко сме готови да дадем за тази връзка? Помислете за това.
