Оценяваме ли всичко, което имаме?
„Признавам престъпленията си и грехът ми е винаги пред мен.“ Псалм 51:3 NKJV
Тези думи са написани от Давид поради вината, която е чувствал, след като е извършил прелюбодеяние с Витсавее и е довел до смъртта на нейния съпруг Урия. Неговото разкаяние е било голямо, защото е съгрешил не само срещу това семейство, но и срещу своя народ и най-вече срещу своя Бог. След като Натан го е изобличил за греха му, Давид го е признал и е приел както Божието прощение, така и наказанието – смъртта на детето му с Витсавее.
Мощните думи по-горе ни казват един от резултатите от греха. Въпреки че признаваме греховете си, докато не преминем през процеса на прошка, греховете ни ще продължат да ни преследват. За това е Псалм 51 – преминаването на Давид от покаяние, през възстановяване, до праведност в Божиите очи.
Въпреки че знаем, че сме простени, на практика единственият начин да се възползваме от тази прошка е да осъзнаем, че само Бог може да „създаде“ в нас чисто сърце, да „възстанови“ в нас радостта от нашето спасение, да ни „избави“ от вина, да установи в нас отново „съкрушен дух, съкрушено и смирено сърце“, способно да принася жертви на праведност пред Него, и да „отвори“ устните ни отново, за да пеем Неговите хвали (Псалм 51:10-17).
Докато Давид записва стъпките на процеса на възстановяване в Псалм 51, добре е да помним, че ние имаме много повече от него. Давид можеше само да гледа напред към кръста, когато призоваваше „Бога на моето спасение“ (стих 14) за избавление. Днес ние имаме пълното знание, че „Бог демонстрира Своята собствена любов към нас, в това, че докато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (Римляни 5:8). Ние сме били „оправдани“ чрез Неговата кръв, „примирени“ чрез Неговата смърт и „спасени“ чрез Неговия живот, така че можем да „се радваме“ (Римляни 5:9-11), че нашият грях е завинаги зад нас, а не „винаги пред“ нас. Въпросът е: „Оценяваме ли всичко, което имаме?“
