„Ето, както очите на слугите гледат към ръката на господарите си, както очите на прислужницата към ръката на господарката си, така и нашите очи гледат към Господа, нашия Бог, докато Той не ни помилва.“ Псалм 123:2 NKJV
Да чакам с очакване ми е трудно. И все пак точно това прави един добър слуга. Добрият слуга чака заповеди, които могат да дойдат като лек жест с ръка, или като кимване с глава, или като усмивка, или намръщване. Казано ми е, че слугите в страните от Близкия и Далечния изток често се ръководят от жестове с ръце. Добрият слуга знае как да чака с очакване, така че когато бъде дадена заповед, слугата е готов.
Някои предполагат, че този псалмист всъщност е имал работа със слуги, които са били виновни за неподчинение и които са чакали господарят да покаже, че са помилвани. Други смятат, че слугите в горния стих са чакали господаря за собствените си провизии. Вярно е, че израилтяните, които са пели тази песен, са чакали Господа да им покаже милост. Този псалм може да е бил изпят, докато са отивали на празниците в Йерусалим, но е по-вероятно да е бил написан по време на пленничеството им във Вавилон.
Очевидно, израилтяните са се чувствали зле третирани от онези, които са били добре. Изглежда, че са били слуги на хора, но в този псалм те се виждат като слуги на Бога. Знаели са, че ако Бог е техен Господар, тогава Той ще промени съдбата им и ще се отнася добре с тях. Но каквото и да се е случило, те са чакали Господаря да ги повика, преди да отговорят.
Този свят е надзирател за нас и иска да ни държи в робство. Преди да бъдем спасени, светът изглежда като източник на голямо удоволствие. Искаме да вземаме собствени решения и да живеем живота си по свой начин. Но като блудния син в Лука 15, откриваме, че светът не иска нищо общо с човек, след като го е ограбил от богатството му, здравето му и мястото му в бащиния дом. След като сме спасени, осъзнаваме, че да бъдеш слуга в бащиния дом е много по-добре, отколкото да храниш свине в света (Лука 15:19).
Защо е толкова лесно да се доверяваме на лъжите на света и толкова трудно да се доверяваме на истината на Писанието? Защо светът ни изглежда толкова привлекателен, когато истинското благословение се намира в служенето на Господа? Защо ние, които сме спасени, се оказваме да вземаме собствени решения, вместо да оставим Господа да ги вземе за нас? Не е проработило, преди да бъдем спасени, и със сигурност няма да проработи и след това.
Да бъдеш доверен слуга е позиция на чест и уважение в Библията. Неемия е бил виночерпец на царя, който се издига до управител на еврейския остатък, завърнал се в Обетованата земя. Йосиф е бил слуга в дома на Потифар, който става слуга на фараона. Като негов слуга, той управлява Египет и става спасител на израелския народ по време на глад.
Понякога животът изглежда безнадежден; но като християни трябва да помним чии слуги сме. Ние, които някога бяхме слуги на греха, сега сме слуги на Бога (Римляни 6:22). Той е Този, към Когото гледаме за осигуряване и ръководство, Този, на Когото сме готови да служим. Има моменти, когато изглежда, че много чакаме, но това е добре, стига да не спим (Римляни 13:11). Трябва да сме готови да служим на нашия Господ, готови за Неговия призив, готови за Неговото благословение и готови, когато Той се върне.
