Значението и библейската практика на църковната дисциплина

ВЪПРОС:

Нуждая се от повече обяснения относно значението на църковната дисциплина. Какъв е библейският начин на дисциплина? Защо някои хора бягат от едно събрание в друго, за да не бъдат дисциплинирани за грешката, която са извършили?

ОТГОВОР:

Много е писано по този въпрос. Искаме да се опитаме да бъдем кратки, за да отговорим на зададените въпроси, но за да го направим, е важно да разберем какво Писанието учи, че е Събранието, и какви трябва да бъдат местните събрания в светлината на това. В началото нека си припомним, че разграничаваме Събранието (или Църквата), към което принадлежат всички вярващи, като го изписваме с главна буква, докато използваме малка буква „с“ или „ц“, когато се отнасяме до събрание (или църква) в дадено населено място.

Преди всичко е важно да се отбележи, че Събранието е започнало, когато в Деяния 2 Светият Дух е слязъл върху 120 последователи на Господ Исус и ги е обединил в едно тяло. Това е, което Библията нарича кръщение с Духа, термин, който днес често се използва неправилно. Господ Исус, който се е възнесъл обратно на небето десет дни по-рано, е Главата на това Тяло. Три хиляди от тези еврейски хора, които чуха Петър да проповядва как Бог е възкресил Исус от мъртвите и Го е възвисил до Своята дясна ръка, приеха това слово и бяха кръстени и така „добавени“ към Събранието (ст. 41 NKJV). С течение на времето Господ добавяше тези, които се спасяваха, към Събранието. Те не се присъединяваха: Господ ги добавяше. По този начин Събранието растеше като жив организъм, а не като организация, увеличавайки се бързо по времето на Деянията, разраствайки се, за да включи самаряни, а след това и езичници.

Малко след началото си като едно тяло в Йерусалим, Събранието беше разпръснато чрез преследване и евангелизация, така че събрания възникнаха на много места. И все пак, Писанието представя Събранието като едно тяло, а не като много тела. Местните събрания винаги трябва да помнят, че те не са независими общности, отговорни само пред Господа, а че те са просто местното представителство на едното Събрание, към което Господ все още добавя хора, когато те Му се доверяват като Спасител. Деноминациите и деноминационните събрания (църкви) не са библейски според това, което ни учат 1 Коринтяни 1:10-13, Ефесяни 4:1-6 и много други пасажи от Божието Слово. Бог не одобрява, нито утвърждава, формирането на организации, основани на определени доктрини или практики, които разделят християните един от друг.

За да отговорим на последния от въпросите, подтикнали тази статия, когато местните събрания действат независимо едно от друго, вместо да уважават решенията на другите, взети в зависимост от Господа, Главата на Събранието, това отваря вратата за хората да бягат от едно събрание в друго, за да избегнат потенциална дисциплина за грешка, която правят, или за грешно учение, което поддържат. Живеем в период точно като времената на израелските съдии, когато нямаше цар в Израел и „всеки правеше това, което беше правилно в собствените му очи“ (Съдии 21:25), напълно пренебрегвайки Божията воля, изразена в Неговото Слово. Всички все още „търсят своето, а не това, което е на Христос Исус“ (Филипяни 2:21). Нашите по-удобни средства за транспорт също ни улесняват повече, отколкото нашите предци, да се отдаваме на желанията си и да отидем другаде.

Ако овцете са добре хранени и правилно обгрижвани и осигурени от бдителни, любящи пастири, те ще бъдат по-малко склонни да се скитат. Петър наставлява своите събратя старейшини да „пасат Божието стадо, което е сред вас, служейки като надзиратели, не по принуда, а доброволно, не за нечестна печалба, а с готовност; нито като господари над тези, които са ви поверени, а като примери за стадото“ (1 Петър 5:2-3). И все пак, както Господ посочи в Своята притча в Лука 15, дори когато 99 щастливо не се скитат, винаги има една, която се отклонява. Писанието говори за различни видове квас – винаги тип зло. Посланията особено предупреждават християните срещу кваса на фалшивата доктрина в Галатяни 5 и кваса на неморалното поведение в 1 Коринтяни 5. Ако не се контролира, едното често ще доведе до другото.

Сред многото си описания, Писанието представя Събранието като тялото на Христос (1 Коринтяни 12), невестата на Христос (Ефесяни 5), свят храм и обиталище на Бога в Духа (Ефесяни 2) и перла с голяма цена (Матей 13). Във всички тези чистотата е от изключително значение. Как можем да свързваме нашия Господ Исус или Светия Дух със злото? Господ освещава и очиства Своето Събрание с измиване с вода чрез Словото, за да може да Го представи на Себе Си като славно Събрание, без петно, без бръчки, свято и без недостатък.

Като местно представителство на Събранието, всяко събрание е Господното свидетелство в своите конкретни околности. Като такова то е отговорно да се стреми да поддържа чистота както в доктрината, така и в морала. Светът често е по-наясно, отколкото осъзнаваме, какво се случва в едно събрание. Това е първата причина за необходимостта от дисциплина: християнското събрание представлява Господ Исус в своята общност. Неговите интереси и святостта на Неговото име трябва да бъдат от първостепенно значение, или от най-голямо значение, във всяко действие на дисциплина. Псалм 93:5 казва, че святостта приляга на Господния дом завинаги.

Но точно както Господ, Добрият Пастир, има нуждите на Своите овце, всяка от които като индивиди е различна една от друга, на Своето любящо сърце, така и дисциплината в едно събрание ще варира според всяка ситуация. Тя ще има за цел да предпази индивида от това, което би било вредно за него или нея; или ако е имало падане, да търси възстановяване. Наказанието или публичното излагане на зло не е цел на дисциплината, въпреки че може да изглежда така на дисциплинирания човек. Опитът да се избегне може да е причина за усилията му да отиде другаде.

Отлъчването – изключването на човек от общение – е в известен смисъл признание, че всички усилия да се помогне на човека са били неуспешни, че човекът е показал, че е нечестив човек. Това следователно не е начална стъпка и не трябва да бъде първото нещо, което трябва да се обмисли, когато възникне проблем. Когато стане необходимо, събранието трябва да почувства своя провал, че не е успяло да спечели сърцето и съвестта на замесения човек, и трябва да бъде смирено в дълбоко унижение и скръб пред Господа.

Написани са книги за дисциплината в местното събрание. Предложени са различни степени на дисциплина в зависимост от естеството на престъплението и отношението на замесения човек. Те включват:

• Следвайте стъпките, дадени от Господа в случай на лично прегрешение (Матей 18);
• Избягвайте хора, които причиняват разделения и престъпления, противни на здравото учение, на което сме научени в Божието Слово (Римляни 16);
• Предупреждавайте тези, които са непокорни (1 Солунци 5);
• Оттеглете се от и не общувайте с човек, който не се подчинява на указанията, дадени в Писанието (2 Солунци 3);
• Публично порицавайте пред събранието онези старейшини, които са осъдени за грях (1 Тимотей 5);
• Очистете се лично от съдове за безчестие, като се оттеглите от тях, когато събранието няма да предприеме действия (2 Тимотей 2:19-21);
• Справяйте се с хора, „чиито уста трябва да бъдат запушени“ (Тит 1:11);
• Отхвърлете човек, който настоява да наложи своето мнение след първо и второ предупреждение (Тит 3).

Някои от тези стъпки биха били подходящи за опит, преди да се прибегне до последната стъпка на отлъчване като нечестив човек.

Добре е да се отбележи, че докато брат или сестра може да попаднат под наказанието на отлъчване, те не се изключват като сестра или брат, а като нечестив човек. Отлъчването е най-тържествено действие, което трябва да смири всяко събрание, където трябва да се приложи в послушание на Божието Слово. В 2 Коринтяни 7 виждаме колко е важно за едно събрание да се очисти, след като е предприело такова сериозно действие. За възстановяването на индивида трябва да се моли усърдно, но Светият Дух трябва да извърши Своето божествено дело на възстановяване, и това може да отнеме време.

Указанието в 1 Коринтяни 5:11 да не се яде с човек, който е трябвало да бъде отлъчен, ясно показва, че нормалното социално взаимодействие с такъв човек не може да продължи. Ако отлъчването е правилно приложено, прегръдките и целувките, дори ръкостисканията, са неуместни, както и наричането му брат или сестра. Отлъчването обаче не разтваря семейните отношения и съответните им отговорности, въпреки че може да причини напрежение в тях. Съпругът все още е отговорен да обича жена си, а жената да се подчинява на мъжа си, а децата да се подчиняват на родителите си.

В заключение, колко по-добре би било, ако духовните в едно събрание в дух на кротост, с любов се трудят да възстановят светец, който е бил застигнат от прегрешение, както ни увещава Галатяни 6:1, като имат предвид, че и те самите са способни да паднат. И колко по-добре е за човек, хванат в нещо греховно, да се подчини с благодарност на усилията на тези, които се опитват да му помогнат, вместо да бяга от поправяне, възнамерявайки да продължи по грешния си път! Тъй като всеки истински вярващ е жизненоважен член на Събранието, местните събрания трябва да уважават действията на други събрания, предприети под ръководството на Главата на Събранието, нашия Господ Исус Христос, и да не бъдат убежище за тези, които се опитват да избягат от последствията на своето фалшиво учение или нечестиво поведение.