„Израилтяните вършеха зло пред очите на Йехова; и Йехова ги предаде в ръката на Мадиам за седем години“ (Съдии 6:1). Историята на Гедеон е от голямо практическо значение. Тя е историята на едно от онези възраждания в Съдии, толкова особено приложимо към настоящите обстоятелства и нужди на Църквата.
От време на време Израел е бил продаван в ръцете на враговете си. Стенещи под последствията от греха си, те викали към Йехова; и Йехова, винаги верен, издигал някого като избавител от ръцете на тези, които ги ограбвали. Такъв „спасител“ бил Гедеон.
Мадиамците не знаеха, че Йехова е предал Израел в ръцете им; но в действителност те бяха само пръчката, с която Той благоволи да накаже Своя народ. Когато Той свърши с пръчката Си, Той може да я счупи или изгори. Самият Сатана много често е пръчката, използвана от Бога за дисциплиниране на Неговите деца.
„И ръката на Мадиам надви над Израел... Защото те идваха с добитъка си и шатрите си, и идваха като скакалци по множество; както те, така и камилите им бяха безброй; и влизаха в земята, за да я унищожат. И Израел беше силно обеднял поради Мадиам“ (Съдии 6:5-6). Те бяха в тъжно състояние. „И израилтяните викаха към Йехова.“ Това винаги е първият симптом на нещо като възраждане. Когато Божият народ, вместо да казва, че е богат и увеличен с блага и няма нужда от нищо, почувства колко наистина е беден и нещастен, и сляп и гол, и че може да получи само това, което Бог благоволи да даде, Той е на път да се намеси и да ги издигне.
Независимо дали става въпрос за Израел, за индивид или за Църквата, урокът, който трябва да се научи, е един и същ – този за неговото обедняване и лишения. Без значение колко сме бедни, ако осъзнаваме бедността си, в Христос има пълнота.
