Днешният стих ни напомня, че ни е дадено всичко необходимо, за да живеем изобилния живот, който Господ Исус умря, за да ни осигури! Заради Неговата смърт, погребение и възкресение, ние можем да живеем живот, който е христоподобен, което ще донесе слава на Бога. Той е източникът на всяко благочестие и Той ни е дал всички ресурси, от които някога ще се нуждаем, за да живеем живот на благочестие!
Докато способността да произвеждаме този благочестив живот не е в никой от нас самите, Божият Дух чрез Божията благодат е способен да произведе този начин на живот във всеки от нас. Делото е Негово; обаче, ние сме отговорни да Му позволим да работи. Петър ни казва: „като положите всяко усърдие, прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта знание, към знанието самоконтрол, към самоконтрола търпение, към търпението благочестие, към благочестието братолюбие, и към братолюбието любов“ (2 Пет. 1:5–7).
Господ не просто иска да имаме „форма на благочестие, но отричащи силата му“ (2 Тим. 3:5). Той желае да показваме живот на благочестие; и Той е източникът, и Той ни осигурява ресурсите чрез Своето Слово и в силата на Светия Дух, за да живеем този живот за Негова слава!
Петър казва на своите читатели, а и на нас, за Божия план за планетата Земя, както и за тези, които са отхвърлили Неговия Син, че „тъй като всичко това ще се разпадне, какви хора трябва да бъдете в свято поведение и благочестие“ (2 Пет. 3:11). Виждането на края на всички неща – на този настоящ свят – е мотивация да живеем благочестив живот.
