Върнете се с въображение в началото, преди едно небесно тяло да бъде издигнато в пространството, когато времето започна и Бог обитаваше сам в възвишена самота. Осъзнайте, че дори тогава Неговата мисъл беше за вас и че Неговата мисъл беше любов! Нашият стих беше насочен към Израел, но можем да го приложим към себе си с полза.
Помислете за суверенитета на Божията любов. Той не ни привлича заради нещо в нас, нито заради нашата бедна земна любов, нито заради някаква предвидена доброта от наша страна. Благодатта е причината за всичко, което Той е направил. Неговата любов от началото е била безкрайна любов. Любовта на творението беше тук вчера и може да изчезне утре, но Божията любов никога няма да престане.
О, сред многото съмнения на нашите съмняващи се сърца, с техните променящи се чувства, нека се наслаждаваме да размишляваме върху тази скъпоценна мисъл: има дълга линия от неразривна любов, свързваща миналото с вечността, която предстои. Нека размишляваме върху прекрасния факт, че в самото начало Бог дори тогава е планирал цялото ни бъдещо щастие и небесно блаженство и е мислил с какво ще ни „привлече“! Той ни привлича чрез моралната сила на кръста: „Аз, ако бъда издигнат от земята, ще привлека всички хора към Себе Си.“ Това Той каза, като означаваше с каква смърт ще умре (Йоан 12:32–33). В идните векове Той ще „покаже преизобилните богатства на Своята благодат в Своята доброта към нас в Христос Исус“ (Еф. 2:7). Нека всички кажем: „Привлечи ме, Господи, и аз ще тичам след Теб. Покажи Своята любяща доброта, така вградена и проявена в Твоя скъп Син. Принуди ме да обичам Него и Теб, защото Ти първо си ме обичал и така си ме обичал.“
