ВЪПРОС:
В Малахия 3:16, Господ слушаше ли разговорите на онези, които се бояха от Него, сякаш тези разговори бяха молитви? Бяха ли тези разговори подобни или различни от молитвата? Защо тези хора разговаряха помежду си, вместо да се молят директно на Господ? Ще слуша ли Бог, когато споделяме проблемите или притесненията си с нашите благочестиви приятели?
„Тогава онези, които се бояха от Господ, говореха помежду си, и Господ слушаше и ги чу, така че книга за спомен беше написана пред Него за онези, които се бояха от Господ и които размишляваха върху Неговото име.“ — Малахия 3:16 НКВ
ОТГОВОР:
Важно е да четем и изучаваме стиховете от Божието Слово в техния контекст, вместо да ги изваждаме от това, което предхожда или следва. Това ще ни помогне да разберем какво искат да кажат стиховете и ще ни предпази от погрешно разбиране или погрешно прилагане. Добре е да питаме по ред:
Какво казва този пасаж?
- Какво означава?
- Как се прилага в живота ми?
- Книгата на Малахия е последната дума на Бог в Стария Завет към Неговия земен народ Израел. Хиляда години по-рано на планината Синай, след като бяха освободени от робство в Египет, те бяха обещали да направят всичко, което Господ ще им каже (Изход 19:8). Но те нечестиво не се подчиняваха на Господ отново и отново, често се обръщаха към идолите на съседните народи. Господ ги наказваше и в крайна сметка позволи на враговете им да ги отведат в плен. Няколко сравнително малки групи се върнаха и възстановиха храма и стените на Йерусалим, както е записано в книгите на Ездра и Неемия. Всичко изглеждаше добре за няколко години, но след това хората отново се отвърнаха от Господ и се ожениха за езическите си съседи, докато поддържаха фасада на поклонение пред Него. Чрез пророк Малахия Господ изправи народа Си пред греховете им, но на всяко от Неговите изявления те даваха нагъл, или груб и арогантен, отговор. Това продължи 400 години между времето на Малахия и началото на Новия Завет в Лука 1, и дори след това.
Докато това беше състоянието на народа като цяло, имаше няколко, които се стремяха да продължат вярно с Господ. В нашия стих в Малахия те са наречени „онези, които се бояха от Господ.“ Те се познаваха и често си говореха. Бог ни казва в Лука 1–2 за някои, които бяха верни: Захария, Елисавета, Мария, Йосиф, някои пастири, Симеон и Анна. Последната, много възрастна дама, сподели добрата новина за новородения Спасител с „всички, които очакваха изкупление в Йерусалим“ (Лука 2:38). Така виждаме, че тези хора се познаваха.
Не само хората, които се бояха от Господ, се познаваха, но Бог, Който знае всичко, ги слушаше и чуваше. Разбира се, Той чуваше техните молитви, но Той слушаше и техните разговори. Това виждаме прекрасно записано в тези глави на Лука. Четем как Елисавета поздрави Мария, когато Мария дойде да я посети, и как Мария отговори (Лука 1:39-55). По-късно чуваме пастирите да „разгласяват широко думата, която им беше казана за това Дете“ (Лука 2:17). В тези глави ни е казано много повече за това, което Бог чу, докато слушаше тези верни малцина.
Тези изказвания и разговори не бяха молитви. В случая на Захария те бяха изрази на съмнение, а по-късно на вяра и хвала. Ангел Гавриил му каза, че молитвата му е чута (Лука 1:13). Бог можеше да ни даде техните молитви, ако беше искал, но тук виждаме, че Той споделя думите, които е чул, изречени от Неговите „скъпоценности“, както ги нарича в Малахия 3:17. Той се интересува и от нашите разговори, особено когато сме заети с Неговите интереси. Той се интересува от всеки детайл от живота ни.
Бог със сигурност е внимателен към нашите проблеми и притеснения. Той ни чува, когато ги споделяме с нашите приятели и сътрудници. Дали Той може би си мисли: Защо той (или тя) не ги споделя с Мен? Той ни кани да Му донесем всички наши слабости, нужди и притеснения в молитва. Престолът на благодатта е достъпен за нас по всяко време. Той никога не е твърде зает, за да ни слуша.
Като мъдър баща, Той не гарантира, че ще отговори на всички наши молитви с бързо „да“. Едно „не“ може да е по-подходящо, или може би „изчакайте малко“. Той може да слуша двадесет милиона молитви – дори повече – наведнъж, и да ги поддържа всички правилни, и това докато наблюдава и слуша всички наши разговори и дори чете всички наши мисли! Толкова велик е Бог; и докато Той знае всичко, Той се радва да ни чуе да Му носим нашите притеснения в молитва. Нека Му дадем тази радост днес!
— Юджийн П. Ведър, младши
