„Кой ще обвини Божиите избрани? Бог е, Който оправдава. Кой е този, който осъжда? Христос е, Който умря, а по-скоро, Който възкръсна, Който е дори отдясно на Бога, Който също ходатайства за нас“ (Римляни 8:33,34). Какво утешение, какъв дълбок мир носи в живота, каква стабилност дава на вярата, когато се разбере, че Бог е този, който оправдава; че Той е „праведен и оправдаващ този, който вярва в Исус“ (Римляни 3:26); че Той може да приеме за Себе Си, в този светъл евангелски ден, титлата „Този, Който оправдава нечестивия“ (Римляни 4:5); да, че тази титла е Неговата слава, праведният триумф на Неговата благодат в свят, където грехът изобилстваше.
То носи мир и дава стабилност, защото, ако Бог оправдае човек, тогава този човек е оправдан, случаят е приключен, защото никой не може да говори след Бога: Не може да има обжалване на Неговата присъда. Според закона на тази земя, едно дело може да бъде разгледано в гражданските съдилища и да бъде срещу човек; той може да обжалва тази присъда пред Апелативния съд, който също може да реши срещу него; той може да отнесе делото си накрая до Върховния съд, съда от последна инстанция, и, ако законът даде присъда в негова полза, всяко друго решение се анулира: ако те го оправдаят, няма значение, че по-долните съдилища са осъдили, защото той стои оправдан сега в последния апелативен съд.
Така е и с грешника, който вярва: Той може с триумф да каже: „Кой е този, който осъжда?“
Сатана – врагът – може все още да обвинява, изброявайки грехове, които никой смъртен не може да преброи; но, ако Бог е оправдал човека, той обжалва напразно: Няма съд, в който обвиненията му да бъдат изслушани, защото Бог е решил случая и няма никой по-висок от Бога.
Но този въпрос за оправданието, който е толкова благословено и напълно разгледан в Посланието към Римляните, не е гражданско дело, като на човек срещу неговия съсед: то е наказателно; това е въпрос за Бога и нечестивия; за Бога, Който трябва да съди тайните на хората чрез Христос Исус, и грешника, който е съгрешил против Него. В този случай грешникът няма защита, няма смекчаващи обстоятелства и няма да помогне да се позовава на невежество. Искане за невежество не може да бъде допуснато дори в светски съд; по този въпрос един авторитет е написал: „Невежеството на закона не извинява никого. Всеки човек трябва да се счита, че познава закона: да се твърди обратното би означавало да се даде премия за невежество, което би осигурило защита за всяко възможно нарушение на закона.“ Да се признае виновен и след това да се мълчи пред Бога, да се види какво ще направи и каже Той, е единственият честен, единственият правилен път за грешника. Когато това се направи, тогава Бог ни изненадва с великолепието на Своите пътища, защото Той обявява Своята праведност, като оправдава виновния грешник, като го оправдава свободно чрез Своята благодат чрез изкуплението, което е в Христос Исус (Римляни 3:24); и, ако Бог е този, който оправдава, кой е този, който осъжда? Няма отговор на предизвикателството, защото всеки глас, който имаше право да бъде чут, е бил заглушен в смъртта на Христос; и така ние се обръщаме към тази смърт и това, което следва като основа, върху която всичко почива.
Христос е, Който умря
Тук сме отнесени в дълбини, по-дълбоки от които нищо не може да бъде, и тук в тези дълбини е положена основата, широка и непоклатима, върху която всяко действие на Бога, в благодат или съд, е праведно изградено. Смъртта беше натрапник в Божието владение; грехът отвори вратата за нея да влезе с опустошителна сила; тя лежеше върху всички хора като Божия присъда, защото всички бяха съгрешили; тя беше доказателството, над всички други, за напълно изгубеното състояние на хората; тя беше също силата на Сатана, и чрез нея той се надяваше да държи хората завинаги далеч от сърцето на Бога, Който ги обичаше. Но Бог я взе – врага, нашественика – и я направи, в онзи час, който изглеждаше да бъде нейната върховна победа, да обяви цялата слава на Неговата любов. Голиат, в пълнотата на силата си, беше убит със собствения си меч.
Безгрешният, вместо грешния, се подчини на наказанието за греха и така вечната справедливост беше оправдана и Божията праведност установена безспорно; така че Той може да оправдае когото избере и да го направи с такава пълнота, че никой не може да повдигне обвинение срещу тях.
Да, по-скоро, Който възкръсна отново
Продължаваме напред и нагоре, носени, така да се каже, от възходяща каденца, защото това е псалм на триумф, това е музиката на Божието евангелие. Възкресението от мъртвите е оправданието на Този, Който умря; то е Божият печат върху делото, извършено в тези могъщи дълбини; то е победа, победата на божествените цели над всички усилия на дявола да ги осуети.
Който е дори отдясно на Бога
В най-ниските дълбини, когато Той умря за нас, Исус прослави Бога за нашите грехове; в най-високата височина във възкресенския живот Бог Го прослави, доказателство за Неговото удовлетворение от всичко, което Той е извършил; и славата, осигурена в дълбините, и удовлетворението, обявено във височините, са мярката на оправданието, в което стои вярващият:
То е абсолютно и вечно; и той не само е оправдан, но сега стои там, където не може да бъде повдигнато обвинение; той е в Христос Исус и „затова сега няма осъждане за тези, които са в Христос Исус“ (Римляни 8:1). Ето как Бог действа за славата на Своята благодат и благословението на Своите.
