Много от жителите на Юда бяха събрани и отведени като пленници, сред тях и Езекиил, в нещо като бежански лагер по поречието на река или канал Хевар. Също така, всички съкровища от храма бяха натоварени и отнесени във Вавилон от техните завоеватели. Бог беше позволил това да се случи, защото хората бяха станали небрежни в предаността си към Него и идолопоклонството беше широко разпространено. Тук виждаме, че дори в това време на разбити мечти и мрачни перспективи, Бог знаеше страданието на Своя народ и се разкри на Своя верен слуга Езекиил, като средство за насърчение за него и за утеха за народа. Това не означаваше, че техните трудни времена са приключили – хората щяха да трябва да чакат търпеливо в текущото си изпитание, докато Господ ги избави по-късно.
Същият този верен и любящ Бог, който се разкри на Езекиил по бреговете на Хевар, за да утеши Своя народ, ще дойде при нас с думи на утеха и насърчение в нашето време на нужда днес. Господ знае нашата ситуация и ще действа, но има уроци по вяра за нас, които могат да бъдат научени само чрез търпеливо чакане на Него. Християните могат да преживеят страдания, които изпитват самите ни души, но ние имаме уверението за Неговото присъствие през такива времена (срв. Пс. 121:3). Това наистина са утешителни думи за Божието дете; но, ако не сте Божие дете, добрата новина е, че „на всички, които Го приеха, на тях даде право да станат Божии деца, на тези, които вярват в Неговото име“ (Йоан 1:12).
