„Господното слово дойде до Йона втори път.“ (Йона 3:1) Ето едно послание, което сияе с надежда и обещание. Само защото човек е сгрешил, не означава, че Бог го е отписал.
Неуспехите на Давид са записани с ярък реализъм. Докато ги четем, ние седим в прахта с него и горим от срам. Но Давид знаеше как да се смири пред Господа, как да се покае с искрена сериозност. И Бог не беше приключил с него. Бог му прости и го възстанови към живот на плодотворност.
Йона не успя да отговори на Божия мисионерски призив и се озова в корема на голяма риба. В тази жива подводница той се научи да се подчинява. Когато Бог го призова втори път, той отиде в Ниневия, проповядваше предстоящ съд и видя целия град потопен в най-дълбоко покаяние.
Йоан Марк направи блестящ старт с Павел и Варнава, но след това се отказа и се прибра у дома. Бог обаче не го изостави. Марк се върна в битката, възвърна доверието на Павел и беше натоварен да напише Евангелието на Неизменния Слуга.
Петър предаде Господа въпреки своите протести за безсмъртна вярност. Хората биха го отписали, казвайки, че птицата със счупено крило никога повече не може да лети толкова високо. Но Бог не го отписа и Петър полетя по-високо от всякога. Той отвори вратите на царството за 3000 души на Петдесетница. Той работи неуморно и страда многократно от ръцете на преследвачи. Той написа двете послания, които носят неговото име, след което увенча славен живот на служение с мъченическа смърт.
Така че, когато става въпрос за служение, Бог е Богът на втория шанс. Той не е приключил с човек само защото този човек е сгрешил. Винаги, когато намери съкрушено и разкаяно сърце, Той се навежда, за да повдигне главата на своя паднал войник.
Това обаче не трябва да се приема като оправдание за грях или провал. Горчивината и угризенията от това, че си предал Господа, трябва да служат като достатъчно възпиращо средство.
Нито пък означава, че Бог дава на неразкаяния грешник втори шанс след този живот. Има ужасна окончателност в смъртта. За човека, който умира в греховете си, ужасната присъда е: „Където падне дървото, там и лежи.“ (Еклисиаст 11:3).
