"Господ каза: Наистина видях нещастието на народа Ми в Египет. Чух ги да викат заради надзирателите си и съм загрижен за страданието им. Затова слязох да ги спася..." (Изход 3:7, 8)
Може би никое образно изразяване не представя Бога в по-благодатна светлина, отколкото когато се говори за Него как се навежда от Своя трон и слиза от Небето, за да се погрижи за нуждите и скърбите на Своя изкупен народ.
Как можем да не Го обичаме – когато знаем, че Той брои космите на главите ни, отбелязва всичките ни пътища и нарежда всичките ни дела?
Особено тази велика истина се доближава до сърцето ни, когато си спомним колко внимателен е Той не само към духовните интереси на Своя народ, но и към техните временни грижи. Въпреки че между крайното създание и безкрайния Създател лежат лиги разстояние – все пак има връзки, които ги обединяват.
