„Жертвите за Бога са съкрушен дух, съкрушено и разкаяно сърце.“ Псалм 51:17
Когато децата ми бяха малки, често ми носеха счупените си играчки. Повечето от тези, които не можех да поправя, в крайна сметка бяха изхвърлени – защото това правиш със счупени неща. Но Бог не изхвърля счупени неща – Той ги използва.
Помислете за всички пъти в Писанието, когато нещо или някой е бил счупен.
Едва когато естествената сила на Яков беше сломена – когато бедрото му беше изкълчено в онази борба – той стигна до точката, където Бог можеше да го благослови по мощен начин. Едва когато 300-те войници на Гедеон счупиха стомните в ръцете си, символизиращи сломеност в живота им, скритата светлина на факлите изгря, за да победи врага. Едва след като бедната вдовица счупи печата на последната си стомна с масло и започна да го излива, Бог чудотворно го умножи, за да плати дълговете й и да задоволи нуждите й.
Едва когато Мария счупи своя алабастров съд с парфюм – унищожавайки неговата полезност и стойност – ароматът изпълни къщата и Исус беше почетен. Всъщност, едва когато Исус взе петте хляба и ги счупи, хлябът беше умножен, за да нахрани 5000 души. Чрез самия процес на счупване на хлябовете се случи чудото. Нещо чудотворно се случва в сломеността. Ето защо Хлябът на живота, Господ Исус, позволи тялото Му да бъде счупено за нас. Имайте предвид, че нито една кост в тялото Му не беше счупена (Йоан 19:36; Псалм 34:20). И все пак, когато Той установи Господната вечеря, Той взе хляб и каза: „Вземете, яжте; това е Моето тяло, което е счупено за вас“ (1 Коринтяни 11:24).
Говорейки за Своята смърт, Господ Исус описа Себе Си като житно зърно, което трябва да падне на земята и да умре. Едва тогава то покълва и произвежда много повече семена (Йоан 12:24). Господ продължава да учи, че и ние трябва да бъдем сломени по подобен начин, ако искаме да бъдем истински последователи на Христос.
Котва за днес:
Бог използва счупени неща. Той може да ни използва най-много, когато сме податливи в Неговите ръце, позволявайки на Майстора Грънчар да преформира и преоформи съда, както Му се струва добро (Еремия 18:4).
