„Ето, за мое добро беше, че имах голяма горчивина; но в любов Ти избави живота ми от ямата на разрушението, защото Ти хвърли всичките ми грехове зад гърба Си.“ (Исая 38:17)
Бог понякога използва голямо страдание, за да произведе голямо спасение. Неща, които не разбираме в момента, могат да послужат за наше вечно благословение.
Вилхелм Буш веднъж разказа следната истинска история за човек на име Амсел. Тя ясно показва как Бог понякога използва страданието, за да пренасочи напълно живота на човек – и как го превръща в благословение:
„[Амсел] беше голям, силен мъж, който не се интересуваше нито от Бога, нито от дявола. Един ден той се подхлъзна под скалите в мината. Чух, че е парализиран. Затова тръгнах да го посетя. Срещнах го в апартамента му. Седеше в инвалидна количка. Около него бяха няколко приятели. Когато се появих на вратата, се разнесе адски рев: „Е, свещенико? Къде беше твоят скъп Бог, когато скалата ме удари? Върви по дяволите с твоите глупости!“ Беше толкова ужасно, че не можах да изрека нито дума и си тръгнах тихо. Но сега няколко верни миньори се погрижиха за него. Те му показаха пътя към Исус, в Когото Бог ни дава Своето спасение. В човека настъпи голяма промяна. Той намери прошка на греховете си и пълен мир с Бога. При друг случай го посетих. Седеше в инвалидната количка на улицата пред къщата си. Двамата вече бяхме станали добри приятели, на „ти“ един с друг. Седнах до него на стъпалата пред къщата. Разбрах, че днес иска да ми каже нещо важно. И това се случи: „Знаеш ли“, каза той, „имам впечатлението, че няма да живея много по-дълго на тази земя. Но сега знам къде отивам, когато затворя очите си тук. Тогава, когато застана пред Бога, ще падна пред Него и ще Му благодаря, че ми счупи гръбнака!“ „О, Амсел! Какво говориш?“ извиках аз. Но той само се усмихна и обясни: „Ако това не беше дошло, тогава щях да продължа по пътя си на погибел далеч от Бога – чак до ада. Бог трябваше да ме хване, ако искаше да ме привлече към Своя Син, моя Спасител. Да, беше трудно. Но – беше за моето вечно спасение.“ Той замълча. И тогава бавно каза: „По-добре е да влезеш в небето като сакат, отколкото да скочиш в ада като здрав човек с два крака“. Хванах ръцете му: „Амсел! Ти си преминал през тежко обучение в Божията школа. Но – не беше напразно. Ти си научил урока си“. И с шок си помислихме за всички хора, които преживяват трудни неща – и все пак не чуват любящия глас на Бога в тях.“
