Бурята в Галилея
По заповед на своя Учител, Неговите ученици-рибари се отправиха по море, спокойно като никога, огряно от слънцето. Те бяха изпратили множеството и Го бяха взели „както си беше в кораба“ и Го бяха сложили в задната му част – която беше мястото на кормчията. Не беше нужно много доверие в Неговите умения, за да Му поверят управлението на лодката си в онази прекрасна вечер, но те едва бяха седнали на греблата си, когато върху тях се разрази голяма буря, с каквито е известно Галилейското езеро. Но никога през целия си опит тези опитни лодкари не бяха виждали нещо подобно; изглеждаше като битка за живот и само с умело управление можеха да се надяват да преживеят тази буря, и ето, кормчията спеше.
Съвършен мир в бурята! Но какво сега? Ако кормилото беше в способните ръце на един от синовете на Заведей, или ако широкобудният Симон имаше контрол, те можеха да имат надежда да достигнат безопасно пристанище, но каква надежда можеше да има за тях, докато кормчията спеше? С нарастването на бурята се увеличаваше и техният ужас, докато накрая не Го събудиха с този вик на мъчително неверие. „Учителю, не Те ли е грижа, че загиваме?“ И в този вик бяха поставени под въпрос както силата на техния Учител над бурята, така и Неговата любов към тях.
При вика на Своите ученици Господ се изправи от съня Си и заблестя лъч от Неговата слава. С нежно състрадание в сърцето Си към тяхната слабост и с тишината на вечно спокойствие в чудните Си очи, и с всемогъщество в думите на устата Си, Той проговори на бурята и големите вълни паднаха в нозете Му в мълчаливо подчинение, както спаниел се свива в нозете на господаря си.
Господният мир в бурята
Не силата на Господа над бурята искам да подчертая, а Неговия мир в нея. „Главата Му беше положена на възглавница и Той спеше дълбоко.“ Неговият мир беше толкова чудесен, колкото и Неговата сила. Защо тези мъже, които Го следваха, нямаха вяра? Колко възмутителни бяха техните съмнения в Него! Те можеха да се протегнат до Него и да споделят Неговия покой. Те можеха да познаят чудото на необезпокоявания мир в най-голямата буря, която някога бяха преживявали, и да направят тази нощ незабравима с доверието си в Него.
Нашето доверие в бурята
Тези ученици бяха в безопасност, когато това голямо спокойствие се разпростря над морето, но те бяха също толкова в безопасност, когато вълните се разбиваха върху тях, защото Господ беше с тях в лодката и Неговото присъствие беше залог за тяхната безопасност. А какво да кажем за нас? Говорили сме за безопасност в Него при хубаво време; изповядвали сме, че Му се доверяваме при приятни обстоятелства; но какво сега в разгара на бурята? Наистина, ние плаваме по бурно море и нашето доверие в Него се изпитва. С нас ли е Той? Взели ли сме Го такъв, какъвто е, в нашите лодки и поверили ли сме Му управлението на живота си? Ако е така, ще се провалим ли, както се провалиха тези мъже?
Да предположим, че Той позволява изпитанието да се задълбочи по интензивност и привидно спи по отношение на него, можем ли все още да Му се доверяваме? Когато Павел беше в голямата буря в морето, той каза: „Вярвам на Бога“, а по-късно, когато беше в затвор и пред мъченичество, той написа: „Зная Кому съм повярвал и съм убеден, че Той е силен да опази онова, което съм Му поверил, до онзи ден.“ Не трябва да търсим проблеми, защото Господ научи учениците Си да се молят: „избави ни от зло“, и е правилно да желаем условията да бъдат такива, че да можем да водим тих и мирен живот във всяка честност и благочестие. И с оглед на това сме поканени да изявяваме своите прошения на Бога с благодарност, и резултатът ще бъде, че Божият мир ще пази сърцата и умовете ни чрез Христос Исус.
Но да предположим, че бурята продължава и е Божията воля да бъдем силно изпитани. Какво тогава?
Тайната на Неговия покой
Господ спеше в бурята и този сън беше доказателство, че Той наистина беше човек, познаващ умората от труда и почивката, която сънят дава; и е забележително, че единственият път, когато четем за Неговия сън, беше в бурята. Каква беше тайната на този чудесен покой? На каква възглавница положи Той главата Си? Тайната беше Неговото съвършено доверие в Бога, а Неговата възглавница беше неизменната любов на Неговия Отец. Знаем, че Той беше повече от човек, Неговата власт над стихиите доказа това и Той ръководеше и контролираше лодката, дори докато спеше; но Той беше човек и никога не използваше Своята божествена сила за Своя собствена изгода или комфорт. Той живееше в абсолютна зависимост от Своя Отец, чието слово Той се подчиняваше ден след ден. Волята на Неговия Отец беше Негова воля и Той знаеше, че волята на Неговия Отец за Него винаги е правилна; Той легна да спи със знанието, че Бог ще пази Своя възлюбен във всичките Му пътища; вечно благословеният и абсолютно зависим Исус почиваше там.
Неговият мир за нас
Християнино, Той ни дава тази възглавница и ние можем да намерим сладък покой сред беди. Той казва: „Моя мир ви давам... не както светът дава, Аз ви давам. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои“ (Йоан 14:27); Той също каза: „Моят Отец и вашият Отец, Моят Бог и вашият Бог“ (Йоан 20:17). Знаейки това, можем да кажем: „И в мир ще легна, и ще спя; защото Ти, Господи, само Ти ме караш да живея в безопасност“ (Псалми 4:8). И ако страхът възникне в сърцето и избухне викът: „Учителю, не Те ли е грижа, че загиваме?“, отговорът е: „всичките си грижи възложете на Него, защото Той се грижи за вас“ (1 Петрово 5:7).
