Божието величие и могъщество предизвикаха поразителен отговор, когато Той говори с благодат на светиите от древността.
Когато Той извика: „Аврааме, Аврааме“, веднага дойде отговорът: „Ето ме.“ Когато Той каза: „Якове, Якове“, отговорът веднага беше: „Ето ме.“ На Моисей Той говори: „Моисее, Моисее!“ и Му беше отговорено незабавно: „Ето ме.“
Когато обаче самият Господ трябваше да дойде, в Исая 52:6 е написано: „Затова Моят народ ще познае Моето Име; затова в онзи ден ще познаят, че Аз съм Този, Който говори: ето, Аз съм“, или по-правилно: „Аз съм СЪЩИЯТ, Който казва: ЕТО МЕ.“
Да, наистина, Той е „същият“; това е последният и дванадесети път, когато Той е наречен така в Стария Завет; но сега, когато се казва, че Неговото благодатно и свято Име е обявено, Той е Този, Който казва: „Ето ме!“
Каква превъзходна благодат! Не казваше ли Той често, когато беше тук в плът: „Аз съм Той“ и „Аз съм“?
Същият се чува да говори както преди, по същия начин, но слязъл в смирена благодат: „Марто, Марто!“ и „Симоне, Симоне!“
Още веднъж, след Неговото възнесение: „Савле, Савле!“ И Савел, вениаминецът, попита: „Кой си Ти, Господи?“ Какви удивителни думи донесоха този отговор на гонителя: „АЗ СЪМ ИСУС!“
Да, и само в Него ни е дадено да познаем Този, Който е постоянно „СЪЩИЯТ“ (Евреи 1:12), Този, Който никога не се променя, Този, Който е „Първият и Последният“ (Откровение 1:17).
