Библията говори много за чакането на Бога и учението не може да бъде прекалено силно подчертано. Ние толкова лесно ставаме нетърпеливи от Божиите забавяния. И все пак голяма част от проблемите ни в живота са резултат от нашата неспокойна, а понякога и безразсъдна бързина. Не можем да чакаме плодът да узрее, а настояваме да го берем, докато е още зелен. Не можем да чакаме отговорите на молитвите си, въпреки че може да отнеме много години, докато нещата, за които се молим, бъдат подготвени за нас. Нас ни насърчават да ходим с Бога, но често Бог ходи много бавно. И все пак има и друга страна на това учение: Бог често ни чака.
Доста често не успяваме да получим благословението, което Той е приготвил за нас, защото не вървим напред с Него. Докато е вярно, че пропускаме много благословения, като не чакаме Бога, ние също губим многобройни благословения, като прекалено чакаме. Има моменти, когато е нужна сила просто да стоим неподвижно, но има и моменти, когато трябва да вървим напред с уверена стъпка.
Много от Божиите обещания са условни, изискващи някакво първоначално действие от наша страна. Щом започнем да се покоряваме, Той ще започне да ни благославя. Велики неща бяха обещани на Авраам, но нито едно от тях не би могло да бъде получено, ако той беше чакал в Халдея. Той трябваше да напусне дома си, приятелите си и страната си, да пътува по непознати пътища и да продължи с непоколебимо послушание, за да получи обещанията. На десетте прокажени, които Исус излекува, беше казано да се покажат на свещеника, и „като отиваха, те се очистиха“ (Лука 17:14). Ако бяха чакали да видят очистването да дойде в телата им, преди да тръгнат, никога нямаше да го видят. Бог чакаше да ги излекува и в момента, в който вярата им започна да действа, дойде благословението.
Когато израилтяните бяха хванати в капан от преследващата армия на фараона при Червено море, им беше заповядано да „вървят напред“ (Изход 14:15 KJV). Вече не беше тяхно задължение да чакат, а да се изправят от коленичили колене и да „вървят напред“ с героична вяра. Години по-късно на израилтяните беше заповядано отново да покажат вярата си, като започнат своя поход през Йордан, докато реката беше в най-високата си точка. Те държаха ключа за отключване на портата към Обетованата земя в собствените си ръце и портата нямаше да започне да се върти на пантите си, докато не се приближат и не я отключат. Ключът беше вярата.
Ние сме предопределени да водим определени битки и си мислим, че никога не можем да бъдем победители и да победим враговете си. И все пак, когато влезем в конфликта, идва Един, който се бие до нас. Чрез Него ние сме „повече от победители“ (Римляни 8:37). Ако бяхме чакали в страх и трепет нашият Помощник да дойде, преди да влезем в битката, щяхме да сме чакали напразно. Това би било прекалено чакане от неверие. Бог чака да излее най-богатите Си благословения върху вас. „Вървете напред“ със смела увереност и вземете това, което е ваше. „Аз започнах да избавям. . . . Сега започнете да побеждавате и да притежавате.“
