Неговият избор
Защото вижте вашето призвание, братя, че между вас няма мнозина мъдри според плътта, нито мнозина силни, нито мнозина благородни по произход. Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; и Бог избра слабите неща на света, за да посрами силните; и низките неща на света, и презрените неща Бог избра, и несъществуващите неща, за да унищожи съществуващите, така че никой човек да не се хвали пред Него. Но от Него вие сте в Христос Исус, Който стана за нас мъдрост от Бога – и правда, и освещение, и изкупление – така че, както е писано: „Който се хвали, нека се хвали в Господа.“ (1 Коринтяни 1:26-31 NKJV)
На онези от нас сред многото обикновени хора – никога не избирани за първенци на класа си, нито избирани на какъвто и да е пост по-висок от училищен надзирател, нито избирани за отбора по топка или за първа цигулка в оркестъра – горните стихове предлагат утеха и наставление. Бог ни е разкрил, че Неговият избор на онези, „призовани в общението на Неговия Син, Исус Христос“ (1 Коринтяни 1:9), е избор на чиста благодат.
Този метод на избиране, толкова чужд на човека, ще донесе вечна хвала на Бога, както донесе радост на нашия Господ, както ни казва Лука: „В този час Исус се зарадва в Духа и каза: „Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, че си скрил тези неща от мъдрите и разумните и си ги открил на младенците… защото така Ти се видя угодно“ (Лука 10:21). Тази истина трябва да донесе радост и благодарност и в нашите сърца.
Ако някой, който чете това, винаги е бил успешен – университетски президент, професионален борец, банков президент или включен в някой „Кой кой е“ – моля, спрете да четете сега. Но първо благодарете на Бога, че в Своята благодат Той счете за уместно да ви включи сред малцината мъдри, силни и благородни, които Той призова.
Сега обратно към онези от нас, които никога не са имали това, което е необходимо. Каквото и да можехме да бъдем, не бяхме. Когато други бяха избирани за привилегии или почести, ние напразно чакахме да бъдат извикани имената ни. Живеехме от грешната страна на релсите, не познавахме правилните хора, не бяхме достатъчно умни, имахме криви зъби и леко накуцване. Не бяхме от избраните.
Тогава един ден най-могъщият и същевременно най-любящ Глас във вселената извика името ни. Той ни познаваше изцяло, но това не Го спря! Той ни каза, че вече ни е „избрал в Христос преди създаването на света, за да бъдем свети и непорочни пред Него в любов“ (Ефесяни 1:4). Чрез Своя призив Той ни направи „светии“ и не само нашето призвание беше свято, но и високо и небесно. Всичко се промени, когато станахме „призованите от Исус Христос“ (Римляни 1:6).
Вече нямаше значение, че бяхме „глупави“, защото Бог прояви Своята мъдрост в нас. Нашата „слабост“ вече не беше пречка, защото „силата“ на Христос „се усъвършенства в слабост“ (2 Коринтяни 12:9-10). Нашата липса на репутация стана плюс, а не минус, тъй като самият наш Господ избра да се роди в обор и беше син на дърводелец. Ако бяхме презирани, се озовахме в добра компания, защото сега принадлежахме на Този, Който беше „презрян и отхвърлен“ (Исая 53:3).
Открихме, че Бог е осигурил пълно покритие за всички наши недостатъци чрез Христос, Който ни стана „мъдрост… и правда, и освещение, и изкупление“ (1 Коринтяни 1:30). Дори онези, които принадлежаха към най-безнадеждната категория от всички, „несъществуващите неща“ (1 Коринтяни 1:28), намериха Този, Чието име е „АЗ СЪМ“, повече от достатъчен, за да задоволи напълно най-дълбоката ни нужда.
Нека се радваме на нашето призвание. Онези от нас сред „многото“ слаби са загубили чувството си за срам, малоценност и провал, докато онези от избраните „малко“ са загубили възможността си да се хвалят в плътта. И заедно сме придобили достоен предмет за хвалба – самия Господ Исус!
