Когато Йехова се яви на Гедеон, за да го призове да се бие с мадиамците. Той каза: „Господ е с теб, силни юначе!“ (Съд. 6:12). Интересен поздрав към човек, който се крие във винарска преса! Първият въпрос, който Гедеон зададе на Бог – и вероятно му е бил в ума от известно време – беше: „Ако Господ е с нас, защо тогава всичко това ни се случи?“ (ст. 13). Къде бяха всички чудеса като в старите времена?
Божият отговор беше: „Иди с тази твоя сила и ще спасиш Израел… Не те ли Аз изпратих?“ Това повдигна още повече въпроси за Гедеон, отколкото даде отговори: „Защо Йехова ме нарича „силен юнак“, докато се крия от мадиамците? Как мога да спася Израел? Моят род е най-слабият в племето на Манасия, а аз съм най-малкият в бащиния си дом.“ Подобно на Моисей в Изход 3, това бяха не само въпроси, но и извинения.
Това, което Гедеон все още не осъзнаваше, но щеше да научи, е, че колкото по-слаби и по-малки бяха Божиите служители, толкова по-добре. Всъщност Бог по-късно щеше да намали армията на Гедеон до триста мъже (7:2–7). Гедеон трябваше да научи, че Бог може да спасява „с много или с малко“ и че „Бог е избрал слабите неща на света, за да посрами силните“ (1 Цар. 14:6; 1 Кор. 1:27).
Най-вече Гедеон щеше да научи принцип, който всички Божии служители трябва да научат рано или късно. Когато има божествено поръчение да „отидеш“, тогава ще има божествено присъствие, което да го придружава: „Със сигурност Аз ще бъда с теб.“ Чувствате ли се слаби и без значение? Това е добре! Вие сте точно човекът, когото Бог търси, за да Му служи в битката.
