Когато разглеждаме темата за психичните заболявания, говорим за много широк спектър от разстройства, от лека депресия до шизофрения. Просто казано, психичното заболяване е състояние, което нарушава способността на човек да мисли, чувства, обработва и реагира на житейски ситуации по подходящ начин. Човешкият мозък е контролният център на нашите тела; когато това е нарушено, всичко останало е засегнато и може да доведе до нараняващи или вредни мисли и действия. Психичните заболявания могат да изкривят нашия поглед към Бога и към хората в живота ни. Понякога психичните заболявания допринасят за нашето греховно поведение. Но добрата новина е, че Бог е състрадателен Бог, който вижда нашите борби и е способен да ни помогне да се научим да управляваме психичните заболявания и дори да донесе помощ, изцеление и надежда!
Истината е, че мнозина все още не разбират напълно психичните заболявания. Може да има множество причини за психични заболявания. Някои от тези причини могат да бъдат наследствени; други могат да бъдат хормонални или химически дисбаланси. Много фактори като хранене, упражнения и сън влияят на психичното здраве. В повечето случаи професионалното консултиране, правилното медикаментозно лечение и компетентната терапия могат да помогнат за облекчаване на тези симптоми. Някои психични заболявания са причинени от травматични събития или злоупотреби в детството и, отново, трябва да бъдат внимателно лекувани.
Има и друг фактор, който често се пренебрегва. Много пъти това, което наричаме психично заболяване, има духовен компонент и ако не бъде адресирано, то държи човека в робство. Ние сме създадени по Божи образ. Той е триединно Същество – Бог Отец, Бог Син и Бог Дух. Той ни е създал по Свой образ: дух, душа и тяло. Като създадени по Божи образ, ние имаме живот, който е различен от живота на животни или растения. Деяния 17:28 ни информира, че „в Него живеем, движим се и съществуваме“. Библията също ни учи, че без Христос в живота ни, ние сме отделени от Бога и от всичко, което Той желае да се наслаждаваме, което идва от познаването Му и от връзката с Него. Всъщност Библията ни учи, че без тази връзка ние сме мъртви в нашите прегрешения и грях, което означава, че сме духовно мъртви и не можем да живеем като цялостни същества (Ефесяни 2:1-3). Има празнота и често се опитваме да я запълним с други неща. Но тези неща в крайна сметка ни провалят и могат да допринесат за психични заболявания. Първата стъпка към духовното изцеление е да разпознаем нашата нужда и да получим вечен живот чрез Господ Исус Христос. В момента, в който приемем Христос, Той оживява нашия дух, което означава, че сме оживени в Христос и ставаме ново творение (Ефесяни 2:4-10). Но дори за онези хора, които имат връзка с Бога чрез Господ Исус, ние все още понякога имаме погрешни представи за това кой е Бог. Когато не разбираме, че сме Негово дело (или Негов шедьовър), това може да има отрицателно въздействие върху нас и да повлияе на начина, по който виждаме себе си и другите (Ефесяни 2:10). Грехът също може да попречи на нашето общение с Бога и да повлияе отрицателно на нашето психично здраве. Ето защо на християните е казано да поддържат кратки сметки с нашия Бог и Отец (1 Йоан 1:3-9). Ние сме по-добре подготвени да се справим с психичните заболявания, когато сме наситени с Божията истина и в активна връзка с Него.
Мнозина използват Второзаконие 28:28, за да кажат, че психичното заболяване е от самия Бог:
„Господ ще те порази с лудост, слепота и объркване на сърцето.“
Но трябва да бъдем внимателни, когато правим такова широко изявление. Това може да е вярно в случая с Навуходоносор в Даниил 4:31-32, но какво да кажем за слепия човек в Йоан 9:1-3?
„И като минаваше, видя един човек, сляп по рождение. И учениците Му Го попитаха: „Рави, кой е съгрешил, този човек или родителите му, та се е родил сляп?“ Исус отговори: „Нито този човек е съгрешил, нито родителите му, но за да се явят Божиите дела в него.“
Това подчертава много важен принцип: Бог позволи на този сляп човек да страда не като наказание за злодеяние, а за да се явят Неговите дела. Страданието на този човек, което му причини години на трудности и срам, в крайна сметка доведе до проявяването на силата на Господ Исус, и целият инцидент донесе спасението на човека! Апостол Павел е друг пример за това. Той молеше Господа три пъти да му бъде отстранен трънът в плътта. Господ го използва, за да покаже: „Моята сила се усъвършенства в немощ.“
Духовната болест често е голяма част от психичното заболяване. Когато нашите духове са изцелени и цели, нашите умове могат да мислят ясно. Едно Писание, което почти всеки знае, е Псалм 23, който говори за Господа като наш Пастир. В стих 3 ни напомня, че Той е способен да възстанови нашата душа. В Псалми 42 и 43 четем три пъти,
„Защо си отпаднала, душо моя? И защо си смутена в мене? Надявай се на Бога, защото още ще Го хваля за помощта на лицето Му.“
Но в Псалм 42:6, Псалмистът осъзнава нуждата да извика към Бога:
„Боже мой, душата ми е отпаднала в мене.“
Това е ключът, който ни помага с обезсърчението, което може да доведе до депресия и отчаяние. Известният Чарлз Спърджън веднъж каза:
„Умът може да слезе много по-ниско от тялото, защото в него има бездънни ями. Плътта може да понесе само определен брой рани и не повече, но душата може да кърви по десет хиляди начина.“
През целия Стар завет четем за хора, които са страдали от голямо обезсърчение, депресия или евентуално отчаяние. Мъже като Йона, Илия (1 Царе 19:4) или дори Давид (Псалм 6:6-7; 32:3-4). Трябва да предупредим тук: не всяко психично заболяване е свързано с грях. Но голяма част от това, което днес наричаме психично заболяване, може да бъде причинено от отдалечаване или отдалеченост от Бога. Грехове като непрощаващ дух (2 Коринтяни 2:10–11), горчивина (Евреи 12:15), страх и тревожност (Филипяни 4:6–7) и ниско самочувствие могат да осакатят душите ни. Казвано е, че когато душите ни са ранени, не можем да мислим ясно.
Господ Исус често помагаше на онези, които бихме могли да считаме за психично болни, но в същото време Той разпознаваше демоничните сили в действие (Марк 1:34; Лука 11:14). В Марк 5:1-20 ни е представен такъв човек. Мнозина днес биха сметнали този човек за психично болен. Този човек живееше в гробници, живеейки с мъртвите. Често беше окован от обществото, но никой не можеше да го излекува и той често се порязваше и викаше за помощ (Марк 5:3-5). Но Господ Исус успя да го излекува и резултатът беше, че този човек беше „в здравия си ум“ (Марк 5:15). Въпреки че не всяко психично заболяване се дължи на демонично участие, днес може да има хора, диагностицирани с психично заболяване, които изпитват някакъв вид демонично влияние. Такива хора се нуждаят, преди всичко, от духовното освобождение, което би им предложило предаването на Господ Исус.
Господ Исус имаше състрадание към нуждаещите се (Матей 14:14), и ние също трябва да имаме. Тези, които страдат от психични заболявания, не трябва да бъдат съдени; вместо това трябва да им покажем състрадание и любов, като се молим за тях (Яков 5:14). Не можем да приемем, че психичното заболяване е резултат от грях или демонично влияние; обаче, не трябва да пренебрегваме тези възможности, когато се опитваме да помогнем на някого или когато търсим помощ за себе си. Днес имаме много начини да помогнем на тези, които страдат от психични заболявания, включително лекарства, християнска психиатрия и консултиране. Това е област в тялото на Христос, която често е пренебрегвана. Но тя трябва да бъде област, в която търсим Божията помощ, за да насърчаваме и укрепваме тези, които се борят с психични заболявания.
Някои Писания, които биха могли да ни насърчат, докато размишляваме върху тях, могат да бъдат Матей 11:28-29; Римляни 8:38-39; Псалм 34:17-18; Исая 40:31; 1 Петър 5:6-7. Добро упражнение е да прочетете Псалмите и да се вслушате в сърцето на тези благочестиви мъже, които са се борили с обезсърчение, депресия и отчаяние. Докато четете, обърнете внимание как Господ ги е избавил от това състояние на ума.
Свързани
