Страданието на дома на вярата се увеличава: изпитанията изобилстват. Но моментът на освобождение е наблизо. Небесният бряг е на хоризонта. Слаби, разбити и обезпокоени, както са Божиите хора отвсякъде, все пак Бог е за нас, по целия път от разрухата до славата, и в съвет от вечността до вечността. Ние сме съкровище за Него (Матей 13:44), да, „един бисер от голяма цена“ (ст. 46). Ние сме сравнени с най-скъпоценните и ценни материали – сребро, злато и бисери. Ние сме предопределени според вечната Божия цел да бъдем съобразени с образа на Неговия Син в слава (Римляни 8:29) – благословена цел, която никаква сила не може да осуети. Да бъдем като Него и с Него е нашата сигурна съдба.
Пречистващата пещ
Но пещта междувременно е необходима за пречистване и очистване от шлака и примеси на скъпоценните метали. Разчупването и смачкването е болезнен процес, но не може да бъде избегнато, ако Божественият Пречиствател иска да види във всяко късче сребро отражението на Своя образ (Малахия 3:3).
Той седи пред отвора на пещта, докато самият Христос, абсолютно чист и нежно състрадателен, заема място в компанията на страдащия в нея (Даниил 3:25). Мъдростта, божествената мъдрост, ръководи всеки детайл. Няма да има нито един удар на чука в повече или един твърде силен: нито пещта ще бъде нагрята с една степен повече от абсолютно необходимото. Продължителността и интензивността на огньовете на страданието са ограничени и контролирани. Бог измерва нашите трудности, подготвя и нагрява пещта и продължава дисциплинарния процес, докато се постигне крайният резултат – морално съответствие с Христос на Високо.
Всичко, всичко е под ръката на Отец; Той „никога няма да причини на детето Си ненужна сълза“.
Уроци от дисциплината
Ще се опитаме ли да избегнем настоящата и болезнена дисциплина на Господа, докато размишляваме върху изтъкнатото място, което всеки от нас трябва да заеме – дисциплина, освен това, която е само за определен сезон и за която има нужда (1 Петрово 1:6)?
Плачът може да трае една нощ, но радостта идва сутрин (Псалм 30:5).
Долината Бака (Псалм 84:6), мокра от сълзи и тишината ѝ нарушена от риданията на изкупените от Господа, води към почивката и поклонението в Дома Господен (ст. 4). Скръбта е определеният от Бога път за всички Негови синове и дъщери, но тя завършва в Царството и пълнотата на радостта.
Освен това, има настоящи уроци, както и велико бъдеще. Ние все още сме в Божието училище, което е неизбежно повече или по-малко училище на скръб. Най-богатите ни уроци ни се преподават в сянката, които никога не бихме могли да научим на слънце. В най-добрите от нас има много скрити корени на злото и е милост, когато те ни бъдат разкрити.
„Душата ми е като отбито дете“ изразява зряло състояние на душата. Счупеният и смирен дух е от безценна стойност.
Доверявайки се на Божията ръка
В Твоята ръка са моите времена (Псалм 32:15).
Безопасна ли е тази ръка? Всемогъща ръка? Безкрайно нежна ръка? Да! Ръката, която ви поддържа, е ръка на божествена любов и всемогъща сила. Нашите времена, независимо дали са тъмни или светли, дали са на скръб, опустошение, бедност или смърт, са в ръката на Йехова, и това е достатъчно за слабостта да се облегне. Животът ни изглежда като заплетена мрежа. Кой може да разплете нейните мистерии или да обясни нейните привидни противоречия? Но увереността на вярата е тази – че нашият Бог държи нишката на живота. Всичко е съвършена светлина пред Него, ако е тъмно и необяснимо за нас.
„Той знае пътя, по който върви.“ Винаги тълкувайте Неговите действия, колкото и неразрешими да са сами по себе си, чрез Неговата любов, добре позната на душите ни. Характерът на Неговите пътища е просто отражение на Неговата природа – светлина и любов.
Всичко съдейства за добро (Римляни 8:28).
Проследете всичко директно до източника, който е Бог – Богът, който даде Своя единствен Син; там почивайте. Занимаването с второстепенни причини или агенти и инструменти изключва Бога от сцената. Никаква скръб не може да ви достигне, докато Той не ѝ заповяда да дойде; бедността не може да ви докосне, докато Той не я позволи; приятелствата не могат да бъдат прекъснати, освен ако Той не разреши; любимите хора не могат да умрат, докато Той не оттегли ръката Си; и сърцата не могат да се разбият, докато Той суверенно не позволи.
„Що се отнася до Бога, Неговият път е съвършен.“
Примерът и присъствието на Христос
Христос беше „мъж на скърби“. Бог имаше само един Син без грях, но никога не е имал такъв, който да е без скръб (Евреи 12:8), „от която всички са участници“. Благословеният Господ е с нас в най-силната буря, в най-тъмната нощ. Най-ужасният ураган не може да ни погълне повече, отколкото може Него (Марк 4:37–41). Този, който ходи по морето (Матей 14:25) като Господар на бушуващите елементи, спи сред Своите, докато ветрове и вълни се разбиват наоколо.
Преодоляване чрез любов
Скръбта не може да ни отдели от Божията любов, но Божията любов рано или късно ще ни отдели завинаги от скръбта и ще ни постави във вечна блаженство. Междувременно Христовата любов ни води напред и през житейските изпитания „повече от победители“ (Римляни 8:35–39). Не позволявайте да бъдете обгърнати от егоистична скръб. Бог обърна пленничеството на Йов, когато той се помоли за приятелите си (Йов 42:10) и му даде „два пъти повече, отколкото имаше преди“. Уроците от пустинята са предназначени както за другите, така и за вас самите, погрижете се да ги научите добре и да предадете плодовете им на съпътстващите поклонници (1 Коринтяни 1:3–6). Изпитването на вашата вяра (Яков 1:3) скоро ще приключи, тогава изпитването ѝ, „по-скъпоценно от злато“, ще бъде публично възнаградено в идния ден (1 Петрово 1:7).
