В началото ...
Значението на „Битие“ произлиза от първия стих на тази книга – „В началото ...“ Докато четем Битие, виждаме началото или произхода на времето, пространството, вселената, земята и всички създадени същества. Виждаме също, че повечето от основните доктрини на Библията имат своето начало в Битие. Запознаваме се със Сатана, когато той изкуши Адам и Ева, донесе греха в света и отдели човека от Бога. За да разберем напълно Божието откровение към човека и причините за Неговите отношения с хората през вековете, трябва да знаем защо Той е избрал определени хора и защо е установил определени практики, които са станали част от структурата, чрез която човек може да бъде примирен със своя Създател. Бяха дадени обещания, бяха установени завети и вярата в Създателя стана неразделна част от процеса на спасение.
В Писанието четем за различни видове завети. Някои бяха между отделни хора, племена или народи; други бяха между Бог и човека. Първият завет, който идва на ум на повечето хора, е този на Десетте заповеди. Известен като Закона, той беше условен завет, който Бог сключи с Израел, обещавайки благословение, ако спазват Закона, но наказание, ако не се подчиняват. Условните завети обикновено се предхождат от изявления „Ако вие ...“ (Изход 19:5; Второзаконие 28:1-68).
Но вместо да разглеждаме условни завети, нека разгледаме някои от безусловните Божии завети. Поради Неговия свят, суверенен и неизменен характер, безусловните завети са декларации от Бога, в които Неговото „Аз ще...“ е последвано от Неговите определени благословения. Тези завети са обещания, дадени от Бога, които ще бъдат изпълнени, защото зависят само от Него и се основават на Неговата неизменност. (Битие 12:1-4; Битие 15:4-21; Второзаконие 30:1-10; 2 Царе 7:10-16; Еремия 31:31-40).
ЗАВЕТИТЕ НА ОБЕЩАНИЕТО
Историята на Аврам ни запознава с един от тези безусловни завети (Битие 12:1-4). Аврам живеел в Ур, град, известен с езическото си идолопоклонство, с огромен зикурат (терасовиден) храм на лунния бог Нанар. Когато Бог призовал Аврам да напусне Ур и да отиде в непозната земя, за да установи поклонение на Него, той повярвал на Бога и се подчинил. Когато разгледаме последиците от преместването на Аврам на непознато място без гаранции какво да очаква – без книги или видеоклипове за пътуване, които да дадат представа какво предстои – започваме да разбираме неговата вяра. Аврам действал с вяра, преди да бъде написано Писанието, преди да бъдат дадени Десетте заповеди.
Той беше оправдан чрез вярата си и между него и Бога беше установена вечна връзка в безусловен завет. „Господ беше казал на Аврам: „Излез от страната си, от народа си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа. Аз ще те направя велик народ и ще те благословя; ще направя името ти велико и ти ще бъдеш благословение. Аз ще благословя онези, които те благославят, и който те проклина, Аз ще прокълна; и всички народи на земята ще бъдат благословени чрез теб“ (Битие 12:1-3 NIV).
Божията цел от самото начало беше да има общение с човека, който беше създаден по Негов образ. За съжаление, човекът съгреши и нямаше нищо, което да може да направи, за да възстанови общението със своя Създател. Въпреки това, Бог имаше план, който щеше да позволи на човечеството да бъде примирено, и обещанията към Аврам бяха важна част от прогресивното откровение на Неговия план за спасението на Израел. Това спасение щеше да дойде чрез обещания Месия, който щеше да бъде един от потомците на Аврам и който в крайна сметка щеше да донесе спасение на всички хора и народи.
Аврам се подчини на Божия призив и Бог обеща да го благослови и да направи потомците му велик народ. Аврам нямаше син, но повярва на Бога, Който каза, че ще има, и от него ще произлезе могъщ народ. „Аврам повярва на Господа и това му се вмени за праведност“ (Битие 15:6). Бог запечата този безусловен завет по обичай от онова време. Когато се сключваше завет, животно се разсичаше на две и двамата души, които сключваха кръвния завет, минаваха между двете половини, което означаваше, че ако пактът бъде нарушен, нарушителят ще бъде убит като животното. „Мъжете, които нарушиха завета Ми... сключен пред Мен, Аз ще постъпя с тях като с телето, което разсякоха на две и след това минаха между парчетата му“ (Еремия 34:18).
Бог каза на Аврам да приготви определени животни за предстоящата церемония (Битие 15:9-10). Животните, които Бог избра, бяха същите видове, които щяха да се използват в жертвите, принасяни според завета на Закона. Аврам послушно ги уби и беше готов да мине с Бога между парчетата. Докато чакаше, хищни птици дойдоха да се хранят с труповете, може би картина на Сатана, който се опитва да отнеме от Божието дело (Матей 13:4,19). Аврам ги прогони. След това, когато дълбок сън го обзе, Бог проговори и потвърди обещанията, дадени по-рано, след което се появи димяща пещ с пламтяща факла и мина между парчетата на убитите животни. Само Бог мина между парчетата, показвайки, че заветът е безусловен и само Негов за изпълнение. Заветът относно земята също беше потвърден по това време, давайки обхвата на земята, която потомците на Аврам трябваше да притежават – „от реката на Египет до Ефрат“ (Битие 15:17).
Аврамовият завет имаше три отделни категории: 1. Обещанието за земя, която Израел ще притежава, Палестинският завет (Битие 12:1; Битие 13:15-17); 2. Обещанието за потомци, които ще станат велик народ, водещ до вечен престол (Битие 12:2; Битие 13:16; Битие 17:2-6), Давидовият завет (2 Царе 7:11-16; Еремия 33:20-21; Еремия 31:35-37); 3. Обещанието за благословения за всички народи, което предвещаваше възможността за спасение за всички хора, Новият завет (Битие 12:3; Битие 22:18; Галатяни 3:16).
Този тристранен завет трябва да се тълкува буквално, а не да се спиритуализира в типове, които биха довели до погрешно тълкуване и сериозна грешка. Има много объркване, причинено от прилагането на тези завети към Църквата, които са конкретно насочени към нацията Израел. За да се тълкува правилно Писанието, винаги трябва да се прилагат ученията, отнасящи се до Църквата, като доктрини за Църквата. Същото правило важи и за ученията, свързани с Израел, както и за тези, свързани с езическите народи. Те не трябва да се разменят.
Заветите, произхождащи от Аврам, бащата на Израел, бяха сключени за Божия заветен народ, Израел. Единствената част от този завет, която се простира отвъд Израел, е Новият завет, обещанието за благословение за всички хора. Относно Израел, Павел каза на римляните: „Техни са осиновяването като синове; тяхна е божествената слава, заветите, получаването на Закона, храмовото поклонение и обещанията“ (Римляни 9:4).
Казано ни е също, че езическите народи са били извън заветите: „Помнете, че преди вие, които сте езичници по рождение и наричани „необрязани“ от онези, които наричат себе си „обрязването“ – помнете, че по онова време бяхте отделени от Христос, изключени от гражданството в Израел и чужденци на заветите на обещанието, без надежда и без Бог в света“ (Ефесяни 2:11-12). На Израел беше обещана земя, която в крайна сметка ще притежават, докато на Църквата е обещано небесно наследство (Филипяни 3:20).
Поради вярата на Аврам, Бог обеща, че името му ще бъде велико; че чрез един от неговите потомци всички семейства и народи на земята ще бъдат благословени; на него и на неговото потомство ще бъде дадена Палестина; че царе ще произлязат от него; и че този завет ще бъде „вечен“. Бог иска да благослови всички, но по-важното е, че Неговото желание е всички да бъдат спасени. Петър казва, че Бог е търпелив, „не желаейки никой да погине, но всички да дойдат до покаяние“ (2 Петър 3:9).
ПАЛЕСТИНСКИЯТ ЗАВЕТ
Сега нека разгледаме първата част от Аврамовия завет, обещанието да даде земя на Аврам и неговите потомци. „Господ каза на Аврам... „Повдигни очите си от мястото, където си, и погледни на север и на юг, на изток и на запад. Цялата земя, която виждаш, ще дам на теб и на твоето потомство завинаги. Ще направя потомството ти като праха на земята... Иди, премини през дължината и широчината на земята, защото Аз ти я давам“ (Битие 13:14-17).
Израел никога не е притежавал цялата земя, обещана на Аврам, дори по времето на Давид и Соломон. По времето на царете на Израел и Юда, идолопоклонството и злите практики накараха Бог да изпрати народа в плен, но Той обеща да ги върне в земята, ако се покаят. „Господ, твоят Бог, ще... те събере отново от всички народи, където те е разпръснал. Дори ако си бил прогонен до най-далечната земя под небесата, оттам Господ, твоят Бог, ще те събере и ще те върне... в земята, която е принадлежала на бащите ти“ (Второзаконие 30:3).
Божието наказание за неверния Израел беше, че те щяха да бъдат доминирани от езически народи, преди да бъдат върнати в земята. Това завръщане в земята започна, когато Израел стана нация в Палестина през 1948 г. Въпреки това, преди пълното изпълнение на Палестинския завет, периодът на Църквата ще приключи с Грабването, след което ще има седем години на Скръб за Израел. След това обещаният Месия ще се върне, ще установи Своето царство и ще царува 1000 години. Това ще бъде и времето на изпълнение на Давидовия завет, когато Христос, потомъкът на Аврам по линията на цар Давид, ще царува в праведност.
ДАВИДОВИЯТ ЗАВЕТ
Обещанието към Аврам, че от неговите потомци ще произлезе велик народ, беше потвърдено на цар Давид, който пръв установи Израел като световна сила. Давид, когото Бог нарече „човек по Моето сърце“ (Деяния 13:22), имаше специално желание да построи първия храм, където Бог да бъде поклоняван. Бог се яви на Натан, пророкът, който потвърди на Давид вечния завет относно неговите потомци и неговия престол: „Твоят дом и твоето царство ще пребъдат завинаги пред Мен; твоят престол ще бъде установен завинаги“ (2 Царе 7:16). Бог беше стеснил първоначалното обещание, дадено на Аврам, до линията на Давид, този, от когото щеше да дойде великият Цар и Спасител на света.
Както вече видяхме, когато Христос се върне със Своята невяста, за да царува над земята, Израел ще Го разпознае като свой Месия и също така ще осъзнае, че Той е бил Този, Когото са отхвърлили и „проболи“ (Захария 12:10). „Ето, Той идва с облаците и всяко око ще Го види, дори и онези, които Го прободоха“ (Откровение 1:7). Той ще се върне с голяма сила и слава, враговете Му ще бъдат покорени и Той ще бъде видян като Цар на царете и Господар на господарите (Откровение 19:11-21). „На Неговата дреха и на бедрото Му е написано това име: ЦАР НА ЦАРЕТЕ И ГОСПОДАР НА ГОСПОДАРИТЕ“ (Откровение 19:16). Изпълнението на Давидовия завет ще се осъществи, когато Христос седне на престола в Йерусалим и започне хилядолетното царуване. По това време Израел ще бъде обърнат и ще влезе в доброто на Новия завет.
НОВИЯТ ЗАВЕТ
В Еремия 31:33-34 четем за Новия завет, който е вечен и който Бог изпълнява за Израел: „Ето завета, който ще сключа с Израилевия дом след онова време... Ще вложа закона Си в умовете им и ще го напиша на сърцата им. Аз ще бъда техен Бог, и те ще бъдат Мой народ. Вече няма да учи човек ближния си... казвайки: „Познай Господа“, защото всички ще Ме познават... Защото ще простя беззаконието им и греховете им няма да помня вече.“ Това ще бъде националното обръщане на Израел и изпълнението на обещанието към Аврам.
Въпреки това, Новият завет съдържа повече от това, което се отнася за Израел. Бог беше обещал, че всички хора ще бъдат благословени, и така основата за Новия завет към Израел е също така основата за благословението за всички хора. Божията цел винаги е била всеки жив човек да има възможност да получи Неговите благословения.
Кръвните жертви в Стария Завет никога не биха могли да удовлетворят един свят Бог като основа за спасението на грешника. Тези жертви бяха приемани от Бога, когато бяха принасяни с вяра и послушание, но те никога не можеха да очистят или да отнемат греха. „Тези жертви са ежегодно напомняне за греховете, защото е невъзможно кръвта на бикове и кози да отнеме греховете. Затова, когато Христос дойде в света, Той каза: „Жертва и приношение Ти не пожела, но тяло Ми приготви; от всеизгаряния и приношения за грях Ти не беше доволен.“ Тогава казах: „Ето, Аз идвам – писано е за Мен в свитъка – дошъл съм да изпълня Твоята воля, Боже“ (Евреи 10:3-7).
Старозаветните жертви бяха типове на същността, която предстоеше. С едната съвършена жертва на Божия Агнец, нямаше повече нужда от животински жертви: „Когато този свещеник принесе завинаги една жертва за грехове, Той седна отдясно на Бога. Оттогава Той чака враговете Му да бъдат направени Негово подножие, защото с една жертва Той е направил съвършени завинаги онези, които се освещават. Светият Дух също ни свидетелства за това. Той казва: „Това е заветът, който ще сключа с тях след онова време... Ще вложа законите Си в сърцата им и ще ги напиша на умовете им“ (Евреи 10:12-16).
Господ беше обещаният, Който щеше да установи Новия завет, който щеше да бъде съвършен и чрез който евреи, езичници и хора от всички народи можеха да бъдат спасени. Неговата единствена кръвна жертва беше основата за спасението на всички хора. Те са въведени в благословенията на Новия завет поради делото на Христос: „Тази тайна е, че чрез евангелието езичниците са сънаследници с Израел, съчленове на едно тяло и съучастници в обещанието в Христос Исус“ (Ефесяни 3:6).
В нощта, когато Господ беше предаден, Той взе хляба и виното – символи на Неговото въплъщение, страдание и кръвна жертва – и когато каза на учениците да пият виното, „Той взе чашата, казвайки: „Тази чаша е Новият завет в Моята кръв, която се излива за вас“ (Лука 22:20).
Кръвната жертва на Христос на кръста беше основата за Новия завет и основата за спасението на всички, които с вяра принасяха животински жертви в миналото. Неговата жертва беше изпълнението на старозаветните типове и ще бъде основата за спасението на Израел, когато Исус дойде да царува. Също така, Неговата жертва отвори спасението за всички, които са изповядали вяра в Него от Петдесетница до Грабването. „Поради тази причина Христос е посредник на Новия завет, за да могат призваните да получат обещаното вечно наследство – сега, когато Той е умрял като откуп, за да ги освободи от греховете, извършени под първия завет“ (Евреи 9:15).
След като сме получили спасение чрез вяра в Господа, нашите вечни благословения са сигурни, защото Неговото завършено дело доведе до осъществяване и изпълнение първоначалния завет с Авраам.
