УЧИМ СЕ ОТ КНИГАТА НА МИХЕЙ: Повече от помилване
„Кой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие и не взима под внимание престъплението на остатъка от наследството Си? Той не държи гнева Си завинаги, защото Му е угодно да показва милост. Той пак ще ни се смили; ще стъпче беззаконията ни. Да, Ти ще хвърлиш всичките ни грехове в морските дълбини.“ Михей 7:18-19 NASB
Затворник, който е помилван, е освободен от присъдата, наложена от обществото, без да плаща наказанията за престъплението. Помилване може да бъде дадено по редица причини, включително добро поведение, семейни нужди или дори политически натиск. Но във всеки случай, когато е дадено законно помилване, то не е защото извършителят е доказан невинен – иначе не би било помилване. При помилване виновната страна е извинена, но не и оправдана.
Когато Бог прощава
Когато Бог ни прощава греховете, Неговото прощение е повече от помилване. Ние не само сме извинени, но и оправдани. Ние сме оправдани, тоест, направени праведни в Божиите очи. Второ Коринтяни 5:21 заявява, че в Христос ние „ставаме Божия правда“. Да бъдеш признат за постигнал Божията правда е със сигурност повече от помилване! Как е възможно това? Това е така, защото съвършеният Божий Син, като наш заместник, понесе смъртното наказание на кръста за нашите грехове.
Римляни 3:25-26 заявява, че тъй като Христос е удовлетворил Божиите праведни изисквания относно нашите грехове, Бог е едновременно „праведен и оправдаващ този, който има вяра в Исус“. Така християните получават много повече от помилване от последствията на техните престъпления срещу свят Бог. Да бъдеш извинен и простен би било достатъчно фантастично, но в Христос нашите престъпления са напълно премахнати и ние сме обявени за праведни – точно както ако никога не сме съгрешили. Колко прекрасно! Колко велик е нашият Бог!
Пророк Михей е писал за тази великолепна истина в последната глава на своите пророчества. В два стиха на еврейска поезия той радостно е възхвалявал нашия Бог, Който ни дава повече от помилване. В контекст, благословенията на тези стихове са били конкретно адресирани до еврейския народ поради безусловните Божии обещания към тях според Авраамовия завет. В стих 20 четем: „Ти ще дадеш истина на Яков и неизменна любов на Авраам, която Ти си обещал на нашите праотци от древни времена.“ Тези обещания към еврейския народ ще бъдат окончателно изпълнени поради завършеното дело на Месията, Господ Исус Христос. Но тези велики благословения със сигурност се отнасят сега за всички, които са в Христос чрез вяра. Като християни, ние вече имаме незаслужената позиция да имаме повече от помилване от Самия Бог.
Нуждата тогава
Пророк Михей е живял във време, когато по-голямата част от хората в царствата Израел и Юда не са следвали Господа. Всъщност, по времето на Михей Бог е позволил северното царство Израел да падне в ръцете на Асирийската империя, около 722 г. пр. Хр. Истината на пророчеството на Михей за съда над Самария, столицата на северното царство Израел, може да се види и днес. „Защото ще направя Самария куп развалини на открито поле, място за засаждане на лозя. Ще изсипя камъните ѝ в долината и ще разголя основите ѝ“ (Михей 1:6). Посетителите на древния обект Самария виждат изпълнено пророчество пред очите си. Лозя и овощни дървета растат сред срутените камъни и разрушените основи на някога гордия град.
Южното царство Юда е оцеляло около 150 години по-дълго от северното царство Израел. Служението на Михей е обхванало царуването на трима от царете на Юда (Михей 1:1). Въпреки че Йотам и Езекия са били добри царе, те не са успели да върнат народа към Бога. Въпреки че е имало голямо съживление в Юда по време на царуването на Езекия в резултат на служението на Михей (Еремия 26:18-19), то не е било достатъчно, за да обърне нацията. Общите ефекти от съживлението са били краткотрайни и нацията като цяло е продължила по пътищата на неморалността и идолопоклонството. На този фон Михей е проповядвал своите проповеди за съд. Юда най-накрая е паднала под разширяващата се Вавилонска империя през 586 г. пр. Хр. – около 100 години след проповядването на Михей.
Нашата нужда днес
Моралните и духовни условия са поразително сходни в нашата собствена нация днес. Въпреки че все още имаме редица национални лидери, които вярват в библейските принципи, и въпреки че все още имаме много благочестиви мъже и жени, разпръснати из нашата земя, нашата нация като цяло се отдалечава все повече и повече от Бога. Въпреки че все още се заклеваме във вярност към „една нация под Бога“, и все още използваме валута „в Бога вярваме“, и все още пеем „Бог да благослови Америка“, като цяло нашата нация продължава да се отдалечава от Божиите морални стандарти. „Стремежът към щастие“ се тълкува като възможност или извинение за всеки да прави това, което е правилно в собствените му очи (Съдии 17:6; 21:25). В резултат на това броят на абортите продължава да расте. Гей движението продължава да печели обществено приемане. Езическите практики продължават да се увеличават. Насилието и незаконният секс продължават да заливат медиите. Нуждаем се от голямо духовно пробуждане в Америка – съживление, което да започне от основите и да обхване цялата ни нация. Това може да се случи! Нека се молим за голямо пробуждане, за да се забави Божият съд над тази земя и много безнадеждни хора да познаят Бога, Който все още е готов да им даде повече от помилване.
Михей е бил съвременник на добре познатия пророк Исая. Докато Исая е бил много осведомен в международните дела и често е говорил и служил на високопоставени лица, Михей е бил по-скоро селски проповедник и пророк. Но в пророчествата на Михей няма нищо „провинциално“ или неизискано! Като Божие Слово, то носи същата „сила“ като пророчествата на Исая. Докато голяма част от Книгата на Михей се характеризира с осъждане и гибел, има и пасажи за „благодат и слава“. Бог е не само Бог, Който трябва да съди греховете на Своя народ, Той е и Бог, Който може милостиво да избави и възстанови Своя народ. Най-известното от пророчествата на Михей е едно от тези послания за бъдещо благословение. В Михей 5 Витлеем е предсказан като родно място на Месията. Акцентът на това пророчество обаче не е върху това къде ще се роди Месията, а върху това какво ще направи Той за Своя народ, Израел. Той ще се издигне и ще пасе Своя народ и ще ги избави от всеки враг. Най-великите дни на Израел тепърва предстоят.
Божието благословение „повече от помилване“
Нашият текст от Михей 7 също идва от едно от пророчествата на Михей за благословение. Вече беше споменато, че обещаните тук благословения намират своето окончателно изпълнение в бъдещето. Част от народа на Израел, тук наречена „остатъкът от Неговото наследство“, ще открие, че Богът, Когото те отхвърлиха, когато отхвърлиха Христос, е Бог, Който милостиво и състрадателно дава повече от помилване. А ние, които вече сме познали Христос като истинския Месия, дори сега преживяваме тези благословения „повече от помилване“. От Михей 7 научаваме, че нашите беззакония са победени. В древни времена се е казвало, че враг е „под краката“, когато е покорен, и по същия начин нашите грехове са били стъпкани от нашия победоносен Шампион. Господ не само е преминал над нашите грехове, Той е гледал на нашите грехове като на Свой личен враг и ги е победил.
И на този победен враг няма да бъде позволено да се мотае около небесните порти, за да ни измъчва с лоши спомени. Всичките ни грехове са „хвърлени... в морските дълбини“ (Михей 7:19). Те са напълно премахнати и никога няма да бъдат върнати и използвани, за да ни накарат да се чувстваме виновни. И това е толкова вярно за вярващия сега, колкото ще бъде и тогава! Не е нужно да чакаме до небето, за да забрави Господ нашите грехове. „Колкото е далеч изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни“ (Псалм 103:12). Нашите грехове вече не се помнят в Божия съд. Самият праведен Съдия ни обича и никога няма да промени мнението Си за нашите грехове. Те са изчезнали завинаги и „Той се наслаждава на Своята неизменна любов“. Завинаги ще хвалим Бога, Който ни е дал повече от помилване.
Какво означава това за нас
Докато нашият отговор на посланието на Михей е преливаща благодарност и хвала към Бога, ние трябва също така да обмислим как такова послание трябва да повлияе на отношенията ни с другите. Колосяни 3:12-14 ни казва следното: „И тъй, като Божии избрани, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение, като си прощавате един на друг и ако някой има оплакване против някого, както и Господ ви е простил, така и вие прощавайте. А над всичко това облечете се в любов.“ Трябва ли да прощаваме, както Господ ни е простил? Каква привидно невъзможна заповед! И все пак точно това ни моли Бог да направим.
Предвид величието на любовта и прошката, които Бог ни е дал, трябва внимателно да разгледаме отношенията си. Има ли някой, с когото имам оплакване? Тая ли злоба, може би отдавнашна, срещу някого? Има ли ситуация в живота ми, в която се чувствам неспособен да простя и да се помиря? Божието Слово ни казва, че трябва да прощаваме – както Бог ни е простил! Но може да кажете: „Бях наранен! Бях онеправдан!“ Това може да е вярно, но колко пъти Бог е страдал от скръб и е бил онеправдан от нашите грехове и нашите провали? И все пак Неговата любов към нас е неизменна и Неговото прощение на нашите провали надхвърля едно оскъдно помилване.
Всички ние имаме склонност да възлагаме отговорността на „другата страна“ да предприеме някакво действие, което да ни придвижи към дух на прошка и помирение. Но нека си спомним, че Бог пое цялата инициатива в нашия случай. Нашето предизвикателство тогава е не само да имаме сърца и устни, които да благодарят и хвалят Бога за това, което Той е направил за нас. Животът ни също трябва да Му носи хвала, като отразява на всички – включително и на тези, с които имаме проблеми – Неговата неизменна, повече от помилване любов.
