Тогава казах: „Горко ми, защото съм погинал, понеже съм човек с нечисти устни и живея сред народ с нечисти устни, и защото очите ми видяха Царя, Господа на Силите.“ (Исая 6:5)
Възвишен поглед към Бога води до ясен поглед към греха и реалистичен поглед към себе си. Намален поглед към Бога води до намалена загриженост за греха и надут поглед към себе си. Исая може би е бил доволен от личната си святост, докато не е видял Господа в Неговата неописуема слава. Срещата на Исая със святия Бог го е направила незабавно и остро осъзнат за собствената си несвятост и греховността на тези около него. Невъзможно е да се покланяш на Бога и да останеш непроменен. Най-добрият показател, че наистина сме се покланяли, е промененото сърце.
Дотолкова ли сме се приспособили към греховния свят, че сме доволни от несвят живот? Дотолкова ли сме паднали под Божия стандарт, че когато някой живее така, както Бог е възнамерявал, ние го смятаме за „супердуховен“? Ако сравняваме личната си святост само с тези около нас, може да бъдем измамени да вярваме, че живеем посветен живот. Но когато срещнем святия Бог, единственият ни отговор може да бъде: „Горко ми!“
Няма да видите тези около вас да се доверяват на Исус, докато не разпознаят ясна разлика между вас и останалия свят. Бог иска да ви освети, както Той е свят. Когато Бог се занимава с вас, ще има радикална степен на чистота в живота ви, която е абсолютно различна от това, което светът може да произведе. Светът, включително най-близките ви хора, ще бъде убеден, че служите на свят Бог чрез вашия посветен живот.
Х.Б.Р.Б.
