Но Бог доказва Своята любов към нас с това, че докато още бяхме грешници, Христос умря за нас. Римляни 5:8
Вече разгледахме тези стихове (ст. 6–11) в нашето изследване, но бих искал да насоча вниманието ни към стих 8 още веднъж. Когато цитираме този стих, често го изваждаме от контекста му, за да подчертаем прекрасната истина за удивителната Божия любов към нас. Но когато погледнем назад към пасажа, откриваме друг аспект на тази удивителна любов, който я прави още по-ценна за нас.
Нашият стих противопоставя Божията любов на вида любов, споменат в стих 7:
„Защото едва ли някой би умрял за праведен човек; но може би за добър човек някой би се осмелил да умре.“
На гръцки този стих буквално гласи: „за добрия (човек) някой би се осмелил да умре.“ Определителният член „на“ присъства в оригиналния текст. Павел казва, че ако такъв човек наистина съществува – някой изключително добър – може би някой би бил готов да умре за него.
Павел вече е заявил по-рано в Римляни, че
„Няма праведен, нито един; няма кой да разбира; няма кой да търси Бога. Всички се отклониха; заедно станаха безполезни; няма кой да върши добро, нито един“ (Римляни 3:10–12).
Но имаше Един, когото Писанието нарича „Праведния“ (1 Йоан 2:1).
Както вече видяхме, състоянието на човека е обобщено като безсилен, безбожен, грешник и враг на Бога. Защо някой би положил живота си за такива хора?
Изразът „Но Бог“ в нашия стих противопоставя нашата слаба човешка любов на безкрайната Божия любов. Той разкрива, че Бог е инициирал Своята любов към нас, когато ние не сме имали нищо, което да Му предложим в замяна. Нашият Бог е Този, Който е
„Господ, Господ Бог, милостив и благодатен, дълготърпелив и изобилен в доброта и истина…“ (Изход 34:6).
Нашият стих днес подчертава самия характер на нашия Бог – Този, Който
„не забавя изпълнението на обещанието Си, както някои смятат за забавяне, но е дълготърпелив към нас, не желаейки никой да погине, а всички да дойдат до покаяние“ (2 Петрово 3:9).
Петър също ни казва:
„Защото и Христос пострада веднъж за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, като беше умъртвен по плът, но оживен по Дух“ (1 Петрово 3:18).
Кръстът беше част от Божия божествен план на любов.
Котва за днес:
Любовта на Бога е толкова велика, колкото и Неговата сила. Тя е безкрайна – не познава нито мярка, нито край
