Храмът – свидетелство срещу беззаконието; скръбта на пророка; Божиите праведни съдби
Еремия 7 започва ново пророчество, разглеждайки особено храма, който, вместо да бъде защита (както народът, без съвест, би искал), се е превърнал в по-нататъшно доказателство за тяхното беззаконие. Те трябваше да си спомнят Сило; защото Божият дом също щеше да бъде съборен. Юда щеше да бъде отхвърлена, както Ефрем беше, и Бог нямаше да чуе никакво застъпничество за Своя народ. Той изискваше послушание, а не жертва, и ако народът идваше в Неговия дом, докато практикуваше идолопоклонство, те само го оскверняваха. Но Израел имаше по-малко разбиране от небесните птици, които поне знаеха своите определени времена, докато Израел не знаеше съда на Йехова (Еремия 8). От стих 18 до стих 2 на глава 9 пророкът разкрива дълбочината на своята скръб. От стих 3 на Еремия 9 той провъзгласява съд – съд, който ще посети и околните народи. И предвид тези съдби той увещава всеки човек да не се хвали с човека, а с познанието на Йехова (Еремия 9:23, 24).
