Израел е адресиран като отговорен: Еремия се моли на Бога за тях
Еремия 11 предлага някои наблюдения. Бог отново се обръща към Израел на основата на тяхната отговорност, напомняйки им за призива към послушание, който им е бил отправен още от излизането им от Египет. Бог е щял да донесе на народа злото, с което ги е заплашил. Еремия не трябва да се застъпва за тях. Въпреки това Той все още нарича Израел Своя „възлюбен“; но, бидейки покварена, какво е имала тя да прави в Неговия дом? Каквото и да е била тя за Него, съдът е идвал. В края на главата Еремия заема мястото на верния остатък, който има Божието свидетелство. Неговото положение постоянно ни напомня за Псалмите. Виждаме действието на Духа на Христос често ясно изразено, но понякога, струва ми се, в изрази, по-смесени с личното положение на Еремия, и по този начин по-малко дълбоки и по-малко близки до чувствата на Христос, въпреки че са същите по принцип с Псалмите. Еремия, поради своята вярност и своето свидетелство, е бил изложен на машинациите на нечестивите. Йехова му разкрива тези неща; и според правдата, която характеризира състоянието на остатъка, той призовава за Божието отмъщение. Това ще бъде средство за избавление за остатъка. Той обявява съда над тези нечестиви хора чрез словото на Йехова. В Псалм 83 ще бъдат намерени същите принципи и същото нечестие у Божиите врагове; само че там тези врагове са езичници, и обхватът на мисълта е по-широк. Израел и познанието на Йехова са обект на молитвата в този Псалм. Сравнете също глава 9 и Псалм 64. Тук има повече застъпничество от страна на Еремия; псалмът говори за съд. Сравнете също Псалм 69:6-7 и Еремия 15:15. Думите на псалма, бидейки от устата на Самия Христос, молбата е за други и безкрайно по-трогателна. Това сравнение на пасажи ще помогне за разбирането на връзката между положението на Еремия и това на остатъка, описан в Псалмите. Можем също да сравним Псалм 73 с началото на Еремия
- Тази последна глава е част от същото пророчество като предходната. Еремия се моли на Бога по въпроса за тези съдби, но по смирен и покорен начин, който Бог приема, като го кара да почувства (болезнена необходимост) злото на народа по-дълбоко. В същото време Той поддържа вярата на пророка чрез личния интерес, който проявява към него. Бог го кара да разбере, че е изоставил Своето наследство: следователно състоянието на нещата вече не е било за чудене. В същото време Той разкрива Своите намерения за благословение към Своя народ и дори към народите, сред които ще бъдат разпръснати, ако тези народи научат пътищата на Йехова.
