Има моменти, когато съм си позволявал да се обезсърчавам от изпитанията и скърбите, обичайни за живота в този паднал свят. Признавам си известно самосъжаление за всички прекрасни гледки, които слепите ми очи пропускат, и за собствената си зависимост от другите, само за да се ориентирам в моя потъмнял свят. Въпреки това, в Псалм 43, вярвам, че има много за насърчение на душата! В този псалм, вярвам, че чуваме гласа на верните от Израел, които въпреки изпитанията, породени от враговете около тях, копнеят за оправданието на Господа и за Него да ги води към безопасност и покой. Истински вярвам, че Божието дете от всяко поколение може да се радва на мислите от стихове 3 и 4: „Изпрати Своята светлина и Своята истина! Нека те ме водят; нека те ме доведат до Твоя свят хълм и до Твоята скиния. Тогава ще отида до Божия олтар, до Бога, моята превъзходна радост; и на арфа ще Те хваля, о Боже, мой Боже.“
Във времена на скръб, не викат ли сърцата ни към Господа да ни изпрати Своята светлина и истина? Във времена на голяма крайна нужда, Господ ще ни води към молитва и към Неговото Слово, което е благословено общение с Него. Колко прекрасно е да се събираме с нашите братя в Господния ден, с Христос сред нас, и с нашите сърца и устни, пълни с хвала и поклонение. Ние, християните, винаги трябва да помним, че макар да ходим в паднал свят, все пак ще дойде ден, когато ще чуем този вик отгоре, и нашият Господ Исус ще се върне в облаците, за да ни вземе завинаги при Себе Си!
Затова, сърцата ни, каквато и да е нашата участ, могат добре да се присъединят към псалмиста, викайки: „Защо си отпаднала, душо моя? И защо си смутена в мене? Надявай се на Бога; защото още ще Го хваля, помощта на лицето ми и моя Бог“ (ст. 5).
