Здравейте и добре дошли. Днес искам да говоря за едно Божие обещание, което намираме в книгата Притчи, и ще прочета от Притчи, глава 28, стих 27:
Който дава на бедния, няма да изпадне в лишение. (Притчи 28:27)
Сега, намирам това за много предизвикателно обещание, защото Бог наистина ни пита: „Вярвате ли, че ако дадете на тези, които са в нужда, Аз ще се погрижа за вас и ще ви дам всичко, от което се нуждаете?“
Виждате ли, Бог изпитва нашата вяра, и това са обещания, които Бог поставя пред нас, за да види къде е нашата вяра. Днес искам да ви дам два примера от църковната история на хора, които са преживели Божията вярност във връзка с този стих.
Боксинг от Индия
Първият е Боксинг от Индия. През 1936 г. Боксинг, който е бил евангелист, е бил мощно използван от Господа. Той приел посетител в дома си, и посетителят му казал, че няма достатъчно пари да си плати наема, което било около 12 рупии. Боксинг му казал: „Добре, моля те, седни. Ще се помоля за теб.“ И докато се молел, Господ му казал: „Дай му парите за наема.“
Боксинг се борел в сърцето си, защото след два дни трябвало да отиде на библейска конференция, а нямал повече от 12 рупии. Трябвало да си купи билет за влак. И той казал на Господа: „Господи, не мога да направя това. Трябва да си купя билет за влак.“ И Господ му казал: „Не, иди и плати наема на този човек. Аз ще се погрижа за теб.“ Така Боксинг се подчинил и му дал дванадесетте рупии, и човекът си отишъл вкъщи много щастлив.
След това Боксинг се чудел: „Какво да правя? Да отида ли при сестра си и да я помоля за пари за билет за влак?“ Е, Господ не му позволи да направи това. И след това си мислел: „Да отменя ли конференцията, защото не мога да дойда? Нямам пари да си купя билет за влак?“ Но също така Господ го насърчи просто да Му се довери и да види как Той ще осигури нуждите му.
Така след два дни Боксинг трябвало да отиде на железопътната гара. Имало опашка пред гишето и той застанал там на опашката. И докато стоял там, един мъж се приближил до него и казал: „Ти ли си Боксинг?“ Той казал: „Да.“ И тогава мъжът му дал плик, а в този плик имало 12 рупии. Боксинг просто отворил плика. Искал да каже благодаря, но мъжът вече бил изчезнал. Никога преди не го бил виждал. Това се случило през 1936 г. в Индия.
Алберт Винтерхоф в Германия
Сега, мисля, че около десет години по-късно, нещо подобно се случило в Германия. Имало един евангелист, който се казвал Алберт Винтерхоф, и той отишъл в Южна Германия, където имал няколко евангелски събрания. В края на евангелските събрания той получил петдесет райхсмарки по онова време и отишъл на железопътната гара, за да се прибере отново. И там на железопътната гара той видял една много бедна жена. Тя просела пари и дори нямала достатъчно дрехи. Затова той отишъл при нея, споделил Евангелието с нея и й казал, че Господ Исус се грижи за нашите души и за нашите тела. И тогава той й дал всички пари, които имал, и дори й дал наметалото си.
И тогава той казал на Господа: „Господи, сега е Твой ред. Аз дадох на бедните. Сега, моля Те, осигури ми да се прибера вкъщи с влака.“ И така той отишъл до гишето, и там пред гишето, отново, имало опашка, и той застанал на опашката. И тази опашка ставала все по-къса и по-къса, и в последния момент, един мъж дошъл при него и казал: „Хей, ти си Алберт Винтерхоф. Познавам те от лекциите, които си изнасял.“ И по това време той стигнал до гишето, и мъжът погледнал човека на гишето и казал: „Хей, моля те, дай му билет за пътуването му до вкъщи.“ И мъжът платил за този билет.
Алберт, разбира се, бил обзет от Божията благодат и благодарил, и преживял как Господ вярно спазва обещанието Си.
Разбира се, това са много специални примери, но те предизвикват нашата вяра. Готови ли сме да дадем за нуждите на тези, които са около нас? Имаме ли отворени очи за нуждите, които съществуват?
Виждате ли, само ако вървим напред с вяра, ще преживеем Божията вярност във връзка с Неговите чудесни обещания. Нека Господ ви насърчи да Му се доверявате повече.
