„Чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха – смъртта“ (Рим. 5:12), и така човекът се оказа на разстояние от Бога. След като не се подчини на заповедта, която Бог даде на Адам да не яде от дървото на познанието на доброто и злото, той беше изгонен от градината, и Бог „постави херувими на изток от Едемската градина, и пламтящ меч, който се въртеше на всички страни, за да пази пътя към дървото на живота“ (Бит. 3:24). Такова беше тъжното последствие от непокорството към Бога. Но как тогава човек може да се приближи до Бога?
Каин и Авел бяха братя, родени и отгледани в едно и също семейство. Най-вероятно те също носеха кожени дрехи, както Бог беше облякъл Адам и Ева, след като смокиновите им листа не успяха да покрият голотата им (Бит. 3:21). Тогава с течение на времето и Каин, и Авел донесоха своите приношения на Бога. Каин, който беше земеделец, донесе от плодовете на земята. Без съмнение той се беше потил, за да ги получи, защото Бог беше проклел земята заради греха. Въпреки упоритата му работа, правейки най-доброто, което можеше, Бог не беше доволен от жертвата на Каин и не я прие.
Авел също донесе приношение. Той донесе от първородните на стадото си, и с това приношение Бог беше доволен. Какво направи тази жертва толкова специална? Авел беше научил Божия начин за осигуряване на покритие. Животно беше заклано, кръв беше пролята, живот беше излят, и от кожите Бог беше направил тяхното покритие. Това е красива илюстрация за това как Бог осигури нашето покритие, като изпрати Своя Син, Божието Агне, Който чрез Своята смърт е отнел греха. Всички, които чрез вяра приемат Господ Исус Христос, са приети от Бога на базата на това съвършено, завършено дело. „Благодарение на Бога за Неговия неописуем дар!“ (2 Кор. 9:15).
