Езикът на сегашните израелски медии звучи доста различно от думите на този пророк. Но когато един остатък се появи от Израел, по време на седемгодишното голямо скръб, тези верни и непоколебими ще хвалят така своя Бог и Господ.
Това е почти поетичен език, който пророкът избира тук; изброяване, което той завършва с триумфално възклицание на увереност. Той приписва на Бога три характеристики, които в съвременните политически системи са свързани с трите власти в държавата: съдебната, законодателната и изпълнителната.
Съдията трябва да съди фактите. Стандартът за неговата присъда е законодателството. Дали ще има осъждане, зависи от резултата от неговото разследване. Апостол Павел извършва цялото си служение с този поглед към Господа: „Защото не съзнавам нищо против себе си, но с това не съм оправдан; а Този, Който ме съди, е Господ“ (1 Кор. 4:4). Нека никога не забравяме това!
Законодателят определя стандартите, които регулират живота в държавата. Всяко човешко законодателство има своите пропуски и слабости. Въпреки това, ние трябва да се подчиняваме на властите – докато те не действат в противоречие с върховенството на Бога – защото те са „установени от Бога“ (Рим. 13:1 ESV).
Това, че Израел също ще каже един ден: „Господ е нашият Цар“, не отразява точно нашето християнско отношение към Него. Но според Божията мисъл, царят е този, който е отговорен в държавата за изпълнението на Божиите права. В Израел царят е бил длъжен да подчини цялото си управление на Закона. По този начин той ще управлява в правда и ще осигури мир в земята си. Ние изпитваме тази добра власт и мир днес, когато лично се подчиняваме на управлението на Господ Исус Христос като Негови ученици.
