Колко утешителни и обнадеждаващи са тези думи, изречени от Исус: „Аз им давам вечен живот и те никога няма да загинат“ (Йоан 10:28, NKJV). Без значение как идва смъртта, вярващият е вечно сигурен в Христос. Неговата сигурност се основава на завършеното дело на Христос на Голготския кръст. Вечният живот не е просто временен и обусловен от послушание – какво можем или не можем да направим с живота си. Животът, който е вечен, е вечен!
Какво учи Библията
Вместо да се спираме на това какво мислят хората за самоубийството, нека разгледаме какво казва Библията. Божието Слово има някои отрезвяващи мисли за нас.
Първо, можем да попитаме: „Защо човек избира самоубийство?“ Очевидно има много причини, защото все пак сме хора. Някои са толкова претоварени от натиск, здравословни проблеми и депресия, че отнемат живота си в състояние на дълбоко отчуждение и разсеяност. Трудно е да се знае до каква степен те наистина са отговорни за действията си, когато не са на себе си.
Казвали са ми, че тези, които са склонни към самоубийство, страдат от непреодолимо чувство на самота. Депресията им свива хоризонтите. Цялата им перспектива се свежда до това да бъдат изпълнени със собственото си отчаяние. Това води до самоизмама, която оправдава в собствените им умове крайния акт на самоубийство. Може и да е така, но правилно ли е?
Ясно е, че Библията казва, че човешкият живот е свещен, защото човек е създаден „по Божия образ“ (Битие 9:6). Самоубийството отрича Божията оценка за живота. То нарушава шестата заповед: „Не убивай“ – нито друг човек, нито себе си! (Изход 20:13; Римляни 13:9). Десетте заповеди са прекрасен библейски стандарт за поведение – но не и за спасение.
Вярващи и самоубийство
Някои християни смятат, че истински вярващ не може да извърши самоубийство, но няма библейски доказателства за такова твърдение. Други християни твърдят, че вярващият може да загуби спасението си чрез такъв акт. Отново, Писанието не казва това. Въпреки това, то ни казва, че веднъж спасен, винаги спасен. Господ Исус каза: „Нито някой ще ги грабне от Моята ръка... и никой не може да ги грабне от ръката на Моя Отец“ (Йоан 10:28-29). Апостол Йоан пише: „Бог ни е дал вечен живот и този живот е в Сина“ (1 Йоан 5:11). Божието Слово продължава да казва: „Който вярва в Сина, има вечен живот“ (Йоан 3:36). Никой човек, нещо или действие не може да ни отдели от Божията любов и вечния живот, който е наш чрез Христос (Римляни 8:35-39).
Библейски примери
Няма примери за вярващ, извършил самоубийство в Новия Завет. Юда не е бил вярващ. В Стария Завет може да има два примера. Цар Саул падна върху собствения си меч (1 Царе 31:4). Някои казват, че изявлението на Самуил към Саул, че „утре ти и синовете ти ще бъдете с мен“ (1 Царе 28:19), означава, че Саул ще бъде в рая (или небето) със Самуил. Други казват, че това означава просто, че Саул скоро ще умре и ще отиде в Шеол, който включва място за нечестивите мъртви.
Другият пример е този на Ахитофел, доверения съветник на Давид, който е бил дядо на Вирсавея (2 Царе 11:3) и който може да е мразил Давид, защото я е въвел в грях. Той се обърна срещу Давид и помогна на Авесалом, който реши да пренебрегне съвета му. Силно обиден, Ахитофел се обеси (2 Царе 17:23). Някои вярват, че и двамата ще бъдат в слава – но това не може да бъде доказано.
Въпреки тези старозаветни примери, ние знаем, че вярващите не губят спасението си поради грехове, извършени след тяхното обръщане (Деяния 13:39; 1 Йоан 1:8-10). Да, самоубийството е грях, защото е убийство на самия себе си. Въпреки това, прелюбодеянието и убийството на някой друг също са еднакво тежки грехове. Но Давид, който извърши прелюбодеяние с Вирсавея и уби Урия, не загуби спасението си поради тези грехове (Псалм 32:1-5; 51:12; Римляни 4:6-8). Трябва да помним, че ако сме наистина спасени, кръвта на Исус ни очиства от всеки грях – дори самоубийството.
С Христос... много по-добре
Тъй като вярващият не губи спасението си, когато извърши самоубийство, не е ли той следователно „с Христос, което е много по-добре“? (Филипяни 1:23). Да и не! Вярно е, че е много по-добре да си с Христос – ако напускането е според Божието съвършено време. Но ако напускането е извън Неговата воля, тогава резултатът не е толкова добър, колкото би бил.
Когато настъпи смърт, по какъвто и да е начин, службата на вярващия на земята приключва. Именно тази служба ще бъде разгледана на съдийския престол на Христос. Резултатът от този съд не включва вечната съдба на вярващия, защото тя не е под въпрос. Под въпрос е наградата или загубата ѝ. Фразата „той ще претърпи загуба“ в 1 Коринтяни 3:15 описва един от значимите ефекти от самоубийството на вярващия. Думата „загуба“ означава „да се лишиш“ от наградата, която би могъл да притежаваш. Йоан предупреждава за същата възможност за загуба на „пълна награда“ (2 Йоан 8).
Тъй като самоубийството нарушава Божията заповед, този, който го извършва, претърпява загуба на награда на съдийския престол на Христос. Той не губи спасението си (1 Коринтяни 3:15), защото то е вечно сигурно чрез Божието приемане на великото изкупително дело на Неговия Син на Голгота. Той е спасен и в безопасност завинаги. Никой човек, обстоятелство или нещо не може да отнеме Божия вечен дар на вечен живот в Христос. Каква сигурност! Но все пак, каква скръб носи такъв акт на сърцата на останалите близки.
Пример от живота
Нека разгледаме примера на възрастен вярващ, страдащ от неуспешна сърдечна операция. Той мислеше, че Господ ще го прибере у дома в слава, но Той не го направи. Състоянието му се влошаваше. Често казваше, че не иска да бъде „бреме“ за никого. Той реши да сложи край на всичко.
Но преди да се самоубие, той написа първия ред от химн на лист хартия, който остави след себе си:
Славата сияе пред мен!
Не мога да остана тук!
Той знаеше къде отива – в любящите обятия на своя Спасител в слава! Един съсед каза: „Сега е там, където винаги е искал да бъде!“
Неговото свидетелство
През живота си този християнин извърши много добри дела. Хората в цялата общност казваха: „Той беше добър човек. Ще ни липсва.“ Той се грижеше за хората и ги ободряваше с думи на насърчение. Често го виждаха да помага на други хора. Редовно посещаваше местния старчески дом, споделяйки Господа с много от обитателите. Ходеше на църква и активно участваше в молитва, хваление, поклонение и изучаване на Библията. С други думи, той беше верен християнин.
Ако имаше възможност да каже нещо от мястото, където е сега, сигурен съм, че щеше да сподели евангелието и да ви помоли да се уверите, че познавате Исус като ваш Спасител и Господ, така че когато умрете, и вие да бъдете с Него.
Въпрос
Къде стоите? Как се подготвяте да се изправите пред този безмилостен враг, наречен смърт? Има три неща, които трябва да направите, за да сте сигурни, че отивате в рая. Първо, признайте пред Бога как смъртта ви преследва през нощта; как ви дебне в дълбините на ума ви. Второ, изповядайте греховете си. Библията казва: „Христос умря за нашите грехове“ (1 Коринтяни 15:3). Неговата смърт на Голготския кръст извърши изкупление за вашите грехове. Трето, приемете Христос като ваш личен Спасител и Господ, като дойдете при Него в покаяние. Защо? Защото Лука казва: „Ако не се покаете, всички също така ще загинете“ (Лука 13:3).
