„Защо казваш, о, Якове, и се оплакваш, о, Израелю: „Пътят ми е скрит от Господа; делото ми е пренебрегнато от моя Бог“? Не знаеш ли? Не си ли чул? Господ е вечният Бог – Създателят на краищата на земята. Той няма да се умори или изтощи – и Неговото разбиране никой не може да проумее!“ (Исая 40:27-28)
Ето една мисъл на отчаян човек – в контраст с „Божия мисъл“. Не, не само това; това е неблагодарна мисъл на Божия собствен народ. Това е „Яков“, „Израел“ – които са виновни за тези недостойни оплаквания.
Те поставят под въпрос праведността на Неговите разпоредби.
„Разбира се“, е езикът на техните съмняващи се сърца, „Той не може да е наясно с нашето положение – нашите изпитания – нашите изкушения – нашите затруднения – иначе отдавна щеше да ни е дошъл на помощ! Разбира се, Господ не вижда моите проблеми, и Бог отказва да чуе моя случай!“
Така мислеше Гедеон в часа на своето невярно отчаяние, когато Израел беше потискан седем години от мидианците: „Ако Господ е с нас – защо тогава ни се случи всичко това?“
Така мислеше Давид, в пустинята на Галаад, когато, разбит от скръб изгнаник, повтаряше през мъчителните си сълзи предизвикателството на враговете си, които непрекъснато му казваха: „Къде е твоят Бог?“
Така мислеше Асаф в моментите си на виновно неверие, когато виждаше как нечестивите процъфтяват, а праведните страдат. Погрешно преценявайки и тълкувайки божествената процедура, „стъпките му почти се подхлъзнаха“; той „си спомни Бога и се смути“; и сред мизерията на невярващите мисли възкликна: „Забравил ли е Бог да бъде милостив? Затворил ли е в гняв нежните Си милости?“
Така мислеха Марта и Мария в крайната си скръб, след като бяха изпратили молитва и пратеник напразно, и все още бяха оставени без подкрепа в агонията си. Те винаги бяха нежно вярвали в това могъщо Сърце на божествена нежност. Но как можеха да Му вярват сега, в тези тайнствени моменти на пълно отчаяние? Ако Той наистина ги беше „обичал“ тях и техния изгубен – защо Исус можеше „да остане още два дни на същото място, където беше“? Можеше ли да има доброта – можеше ли да има нещо друго освен забрава в това странно продължително отсъствие? Разбира се, беше тяхното прибързано, недостойно предположение, „пътят ни е скрит от Него, Той е преминал и е пренебрегнал нашия случай и нашата кауза!“
Не, о, отчаяни! „Моите мисли не са вашите мисли!“ „Аз съм Господ; Аз не се променям!“ Вие припаднахте и се уморихте от Мен – но Аз, вечният Бог, Господ, Създателят на краищата на земята – не съм припаднал и никога не мога да припадна или да се уморя от вас!
Иди, Гедеоне, на твоята мисия за избавление, доверявайки се на Моето сигурно слово; и от слабост ще бъдеш направен силен, ще станеш храбър в битка и ще обърнеш в бягство армиите на врага си!
Иди, припадащ поклоннико на Галаад, свали арфата си от върбите – пей Господната песен дори в тази странна земя, защото Той скоро ще превърне твоя плач в танц, ще свали вретището ти и ще те опаше с радост!
Иди, скърбящ псалмисте от стария храм, „припомни си песента си през нощта“, „разговаряй със собственото си сърце“ и така порицай своите раздразнителни мърморения: „Това е моята немощ – но ще си спомня годините на десницата на Всевишния Бог.“
Идете, скърбящи сестри от Витания, излезте да посрещнете бавните стъпки на „Брата, роден за нещастие“. Изсушете тези нелюбезни, недоверчиви сълзи! Има мъдри, макар и все още неразвити причини – които и вие, и Църквата ще се научите да цените, за тези два дълги дни на неподкрепена скръб. Представете си всичко друго освен това: „Вашият Бог ви е изоставил, и вашият Господ ви е забравил!“
Вярващи, доверете се на божествената вярност в мрака! Доверете се на Неговото любящо сърце – където зрението и сетивата не успяват да проследят Неговата тайнствена ръка! Помислете особено за могъщия Бог – но и Човек-Брат, който е оставил това последно обещание-наследство: „Разбира се, Аз съм с вас винаги!“ Той винаги живее – и винаги обича! Той е истинският Моисей на планината, чиито ръце никога не се уморяват. О, сред припадането и пропадането на това, което може да ви е най-скъпо в земната любов; нека това да бъде вашето възвишено утешение сред всички изпитания и всички промени:
„Господ е вечният Бог – Създателят на краищата на земята. Той няма да се умори или изтощи – и Неговото разбиране никой не може да проумее!“
„Ти ще пазиш в съвършен мир – всички, които Ти се доверяват, чиито мисли са насочени към Теб!“
(Исая 26:3)
