На Исус Навин Господ каза: „Никога няма да те оставя, нито ще те изоставя.“ Може много правилно да си кажем: „Но аз не съм Исус Навин. Той беше много виден човек на вяра, а аз съм много незначителен и често много слаб вярващ. Няма ли да е доста дръзко и нахално от моя страна да приема спокойно, че едно обещание, дадено на него, е също толкова валидно и за мен?“ Удоволствие е да открием от тези стихове, че такова приложение на това древно обещание не е дързост на самонадеяност, а дързост на вяра. Фактът е, разбира се, че какъвто е Бог, такъв е Той към Своя народ във всички времена и обстоятелства. Няма промяна, нито сянка на обръщане при Него. Той няма да бъде по-малко към Своя народ в това разпореждане, отколкото е бил в минало разпореждане. Можем изцяло да разчитаме на Него:
Тези, които Му се доверяват изцяло
Го намират изцяло верен.
Това, разбира се, е така, но е добре, когато цитираме тези щастливи думи, да наблегнем на думата намират, тъй като е също така факт, че Той е изцяло верен на онези, които не Му се доверяват изцяло. Тяхната несъвършена вяра никога няма да Го провокира към несъвършена вярност. Не! Но тяхната несъвършена вяра ще замъгли погледа им към Неговата вярност и е възможно те никога да не Го намерят изцяло верен, никога да не се събудят за това, като осъзнато и наслаждавано нещо, докато не го открият в слава.
