Нагоре по корабната мачта
Когато бях моряк, прекарах три години и половина на огромен самолетоносач, USS Constellation, като електротехник по комуникациите. Един ден, докато плавахме в Тихия океан, главният старшина обяви, че предавателят за скорост/посока на вятъра, монтиран на корабната мачта, не работи и трябва да бъде свален за ремонт. И тогава ми каза, че аз съм човекът за тази работа.
Той ми даде предпазен колан, малко проникващо масло и гаечен ключ. След това отидохме на върха на мостика и застанахме, гледайки нагоре към огромната мачта. Заварени отстрани бяха стоманени стъпала, по които главният ми каза да се кача, до реята – хоризонтална стоманена издатина, в края на която имаше вертикална стоманена издатина, която държеше, наред с други неща, счупения предавател. Целта на предпазния колан, посъветва той, беше, ако загубя равновесие на реята, да вися там, докато не се върна обратно до мачтата, за да опитам отново. Утешителна мисъл!
След като пуснах единия край на колана под хоризонталната рея, след което го закачих за колана си, бях готов да продължа 10 фута надясно, за да сваля предавателя. Изчаках, докато „накланянето“ на кораба (движение напред и назад) и „люлеенето“ (движение отстрани) бяха минимални, след което внимателно, но бързо направих своя ход. Изпълних мисията си, но връщането не беше по-лесно. Бях на около 150 фута над водата. Докато си спомням преживяването сега, все още ме побиват тръпки. По онова време обаче аз възприемах тази задача като мой дълг към моята страна, екипаж и началник – който стоеше на 40 фута по-долу, давайки инструкции и насърчавайки ме.
Ако бях отказал задачата, щях да получа най-много наказание, а най-малко – срам. Както беше, когато завърших задачата, не получих специални благодарности, но бях доволен от постижението си и гордостта на моя началник.
Сега, почти 40 години по-късно, виждам този опит като илюстрация за това как един християнин може да спечели удовлетворение и награда от своя „Началник“ (1 Петрово 5:4), Господ Исус Христос.
Ние се боим от Бога, защото Той е нашият справедлив, свят, мразещ греха Създател (Еремия 23:5; Псалм 145:17; Захария 8:16), с когото един ден трябва да се срещнем (Еклисиаст 12:13-14). От друга страна, ние обичаме Бога, наричайки Го „Авва“ или „Татко“ на днешния английски (Галатяни 4:4-7). Той е Този, който никога няма да ни остави, нито да ни изостави (Евреи 13:5-6), който ни е създал и ни познава (Псалм 103:13-14). Той знае от какво сме направени – нашите силни страни, слабости и греховност. И все пак ние, които наистина Го познаваме чрез вяра, се радваме, че сме видени в Христос като „Божията правда в Него“ (2 Коринтяни 5:21). Той никога няма да ни възложи задача, като излизане на реята, която е извън нашите възможности (Филипяни 4:13), и със сигурност ще ни възнагради за нашата вярност (2 Тимотей 4:8).
Ако Го познавате като ваш Спасител, доверете Му се и Му се покорявайте. Ако не, призовавам ви да изповядате греховете си (Лука 13:3), да Го приемете като ваш Спасител и Приятел (1 Тимотей 4:10; Лука 15:2) и да получите вечен живот (Йоан 3:14-16). Той ви призовава сега да го направите (Откровение 22:17).
Използвайте Библията си, за да прочетете посочените стихове и да видите сами какво прекрасно отношение желае да има с вас Богът на небето.
