Подробни наставления относно земното потомство и дадената земя
Когато Бог така се беше разкрил, според Своето установяване на благословение със сила на земята, чрез свещеническия цар Мелхиседек, естествено действителното благословение на избрания народ намира своето място; и ние слизаме до действителната земна сцена, и в глава 15 имаме подробните наставления на Господа към Аврам, относно земното потомство и дадената му земя, всичко потвърдено със завет, където Бог, като светлина за ръководство и пещ за изпитване, благоволява да се обвърже с изпълнението на цялото. Смъртта го прави сигурно. Йехова потвърждава така завета, като преминава, по благодат, през това, което Го обвързва; Аврам, наследник на обещанията, претърпява ужаса и сянката му. Тук не става дума точно за изкупление, а за това, което принадлежи на потвърждението на обещанията, чрез единственото нещо, което може да ги установи в полза на човека грешник. Очевидно е, че това разгръщане на Божиите пътища и установяването на завета обхваща (въпреки че заветът е сключен в полза на земния народ) нови и важни принципи. Самият Бог беше защитата и частта на Аврам. Това е най-висшата част от всичко, доколкото нещо дадено на човека може да стигне.
Земни надежди и Божии цели: безусловно обещание относно Израел и земята
Но Аврам все още чувства връзката си със земята като постоянно място във връзка с плътта, и наистина Божията цел беше да го благослови така. Това е по своята същност еврейско, и следователно имаме разгърната еврейската част. Цялата сцена слиза тук до земни надежди, и обещания, и завет, и земята. Умът на Аврам слиза; защото това е слизане — когато Бог казва (след като той е отказал всичко от света, с оглед на бъдещия свят като бъдеща надежда), „Аз съм твоята награда“, както Той е бил негов щит — да каже: Какво ще ми дадеш? Но божественото слово го използва, за да разгърне от Божия страна Неговите цели в това отношение, които, що се отнася до управлението на този свят, са от реално значение. Нямам наследник, казва Аврам; нищо, което да продължи, чрез семейна връзка, притежанието на моето наследство на земята, според обещанието; защото на земята, където хората умират, трябва да има приемственост. И така трябваше да бъде. Но все пак — що се отнася до земята, това трябваше да бъде чрез зависимост от Йехова, чрез обещание и чрез вяра. Въпреки че е свързано тук със земята, това не беше според природата: на тази основа всичко беше изключено за Аврам — той нямаше потомство. Оттук излиза потомството на вярата и обещанието — не наистина едното потомство — но евреите като деца на обещанието. Принципът е изложен и вярата е счетена за праведност, докато Аврам вярваше на Бога. Така, за този свят, Израел беше потомството на обещанието, наследникът. След това идва заветът относно земята, според обещанието, дадено при призоваването на Аврам. Господ се обвързва с Аврам според смъртта, както видяхме (защото наистина това е осигурено в смъртта на Христос, без която те не биха могли да имат нищо). Това е, що се отнася до настоящото изпълнение, свързано със страданието на народа в Египет и последващото им избавление, когато потисниците на народа и узурпаторите на наследството щяха да бъдат съдени.
Наследството, осигурено на Авраамовото потомство чрез безусловен завет
Характерът на акта, чрез който е сключен заветът, вече отбелязахме. Читателят може да сравни Еремия 34:18-19 относно силата на този акт. Тук, освен това, не става дума за обещание, чрез което Аврам е призован чрез вяра, а за осигуряване на наследството на неговото потомство чрез завет, и тук без условие. Това е обещанието към Израел, потомството на обещанието, наследникът във връзка със земята и плътта. Забележете, освен това, че продължителната скръб и потисничество на Божия народ — забавянето на обещания наследник — е във връзка с Божието търпение към тези, които трябва да бъдат съдени. (Сравни 2 Петър 3:9.) Можем да отбележим, че потисниците на Израел са съдени заради Израел, узурпаторите на неговото наследство заради него.
Резюме на състоянието на човека и Божиите пътища с него в него
Тук излагането на Божиите планове и цели приключва, дори по отношение на земния народ, а човешките пътища и Божиите пътища за тяхното изпълнение започват да се разгръщат с глава 16, с пътищата на онези, или пречките от онези, с които Неговият народ може да бъде свързан по някакъв начин. Те се развиват до глава 23, когато Авраам престава да бъде представител на стъблото на обещанието. Сара умира, съдът на потомството на обещанието, и възкръсналият наследник излиза на преден план като този, когото Бог представя. Тези, които са родени по плът, предшестват тези, които са родени според обещанието.
Не можем да не отбележим, какво придава толкова поразителен характер на книгата Битие и такава свежест на всичко в нея (особено на това, което сме преминали досега), как всички велики принципи на човешкото състояние и на Божиите пътища са изведени в нея. Това е заглавие и резюме на цялото човешко състояние и Божиите пътища с него в него — не на изкуплението, въпреки че се намират жертва и покриване на греха, нито на неговите славни резултати. Изкуплението е в Изход. Човешкото състояние и Божиите пътища и основни обещания са тук.
